Щом Нора каза „ало!“, Доръти бързо се отдръпна от мен и се изчерви.
— Аз… извинете — заекна тя. — Не исках… Нора й се усмихна съчувствено.
— Не ставай глупава — рекох аз.
Момичето извади носната си кърпичка и взе да си бърше очите.
— Да, ще проверя дали си е вкъщи — каза Нора по телефона. — Кой го търси, моля? — Тя закри слушалката с ръка и се обърна към мен: — Някой си Норман. Ще говориш ли с него?
Казах, че не знам, и поех слушалката.
— Ало?
Малко груб, дрезгав глас попита:
— Мистър Чарлс ли е на телефона? Мистър Чарлс, научих, че преди време сте работили за Трансамериканското детективско бюро.
— С кого говоря?
— Казвам се Албърт Норман, мистър Чарлс. Името ми едва ли ви говори нещо, но бих искал да ви направя едно предложение. Убеден съм, че ще…
— Какво предложение?
— Не ми е възможно да го обсъждам по телефона, мистър Чарлс, но ако ми отделите половин час, обещавам…
— Извинете ме, но страшно съм зает и…
— Но, мистър Чарлс, става дума за…
Чу се остро изпукване — можеше да бъде изстрел или шум от падането на тежък предмет, или нещо друго.
— Ало, ало! — развиках се аз, не получих отговор и затворих телефона.
Нора беше завела Доръти пред огледалото и я утешаваше с пудра и руж.
— Някой се опита да ми продаде застраховка — казах аз и отидох в хола да си налея чашка.
Броят на гостите се беше увеличил. Разговарях с някои. Харисън Куин стана от канапето, където седеше заедно с Марго Инес, и ми рече категорично:
— А сега пинг-понг!
Аста скочи и ме сръга в корема с предните си лапи. Аз спрях радиото и си забърках коктейл. Мъжът, чието име не бях дочул добре, се обади:
— Щом избухне революцията, първата им работа ще е да ни изправят до стената и да ни разстрелят.
Тази мисъл, изглежда, му доставяше удоволствие. Куин се доближи до мен да си допълни чашата. Погледна към вратата на спалнята.
— Къде откри това русо дете?
— Люлял съм го на коляното си.
— Кое коляно? Може ли да го погаля?
Нора и Доръти излязоха от спалнята. Забелязах върху радиото следобедното издание на вестника и го отворих. Заглавията крещяха:
Джулия Улф е била любовница на гангстер Артър Нънхайм идентифицира трупа От Уайнънт няма и следа.
Нора прошепна на ухото ми:
— Поканих я да вечеря с нас. Бъди мил с детето — много е разстроено.
Нора е на двадесет и шест години.
— Както кажеш.
Обърнах се. Доръти се смееше на някакъв виц, който Куин й разказваше.
— Но ако се забъркаш в чужди неприятности, не чакай от мен да те утешавам — продължих аз.
— Няма. Ти си голям сладур, макар и да си глупавичък. И тук не е място за четене — отне ми тя вестника и го пъхна зад радиото.
V
През нощта Нора не можа да мигне. Чете спомените на Шаляпин, докато се унесох в сън, след което ме събуди, за да ме попита:
— Спиш ли? Казах, че спя.
Тя ми запали цигара, после още една за себе си.
— Не ти ли е минавало през ума, че би могъл от време на време да се връщаш към детективската си работа — просто за удоволствие? Знаеш какво имам предвид — когато ти падне нещо изключително интересно, например като делото Линдб…
— Скъпа — прекъснах я аз. — Предполагам, че Уайнънт е убиецът и полицията ще го хване и без моята помощ. А и всичко това ми е крайно безразлично.
— Нямах предвид това, а…
— Пък и нямам никакво време — прекалено съм зает с това да внимавам да не изгубиш нито цент от парите, заради които те взех. — Аз я целунах. — Защо не си налееш една чашка? Това може да те приспи.
— Не, благодаря.
— Тогава аз ще си сипя.
Когато се върнах с моето уиски и сода, тя седеше, смръщила вежди.
— Много е сладка, но е доста откачена — подхванах отново. — Иначе нямаше да е негова дъщеря. Не знаеш дали мисли онова, което говори, и дали онова, което мисли, се е случило в действителност. Много ми е симпатична, но ми се струва, че ти се увли…
— Аз пък не съм сигурна, че ми е симпатична — прекъсна ме Нора със замислен вид. — Най-вероятно ще се окаже малка глезла, но ако в думите й има поне капка истина, то здравата го е загазила.
— С нищо не мога да й помогна.
— Тя е на друго мнение.
— Също и ти, което доказва, че щом си наумиш нещо, все ще намериш някой да ти уйдиса на…
Нора въздъхна.
— Защо не си малко по-трезвен, че да може човек да разговаря с теб. — Пресегна се, за да отпие от чашата ми. — Ако ми дадеш коледния подарък сега, и аз ще ти дам твоя.
Поклатих глава.
— По време на закуската.
— Вече е Коледа!
— На закуска.
— Дано не си харесам подаръка!