— Тогава няма да имам никакви…
— Проблеми? Поне аз не виждам защо. Тя се поотпусна и погледът й се смекчи.
— И аз не виждам защо, но той — посочи ме тя с пръст — обича да ме плаши.
Маколи се усмихна вежливо.
— Мога ли да ви попитам дали мистър Уайнънт е споменал нещо за намеренията си?
— Спомена, че щял да напусне града, но аз не го слушах много внимателно. Не си спомням да ми е казал кога си тръгва или къде заминава.
Аз изгрухтях, за да демонстрирам скептицизма си. Маколи се престори, че й вярва.
— А каза ли нещо за Джулия Улф, което да можете дл повторите пред мен, или за затрудненията си, или какво да е във връзка с убийствата? — продължи да пита той.
Тя настойчиво заклати глава.
— Нито дума, която да мога да повторя или да на повторя — просто не каза нищо. Попитах го, но нали знаете колко е трудно да изкопчи човек нещо от него, когато не желае сам да говори. Само изръмжа, и толкоз.
Аз зададох въпроса, който Маколи от учтивост се въздържа да й зададе:
— Тогава за какво говорихте?
— За нищо особено — за нас самите, за децата и най вече за Гил. Много искаше да се срещне с него и го чака близо час да се върне. Пита и за Дори, но явно не се интересуваше много от нея.
— А спомена ли, че е писал на Гилбърт?
— Нито дума. Ако искате, мога да повторя целия ни разговор. Нямах представа, че ще дойде, не ми се обади дори отдолу. Просто на вратата се звънна, аз отворих и го видях, застанал на прага. Стори ми се поостарял и още по-кльощав. Казах нещо от рода на „Я, Клайд!“, той ме попита дали съм сама, казах „да“ и той влезе. После…
Звънна се и тя отиде да отвори.
— Как ти се струва? — попита ме Маколи.
— Когато започна да вярвам на Мими, надявам се да проявя достатъчно разум с нищо да не се издам.
Тя се върна с Гилд и Анди. Гилд ми кимна и се ръкува с Маколи, после се обърна към Мими и рече:
— Е, госпожо, ще трябва да ви помоля да ми разкажете…
Маколи го прекъсна:
— Разрешете ми първо аз да ви кажа нещо, лейтенанте. Моят разказ предхожда разказа на мисис Йоргенсен и…
Гилд махна с голямата си ръка към адвоката.
— Давайте тогава. — И седна на ръба на дивана. Маколи му разказа същото, което каза и на мен.
Когато спомена, че вече ми е предал случката същата сутрин, Гилд ми хвърли един огорчен поглед, но след това не ми обърна вече никакво внимание. Не прекъсна нито веднъж Маколи, който разказа всичко много ясно и сбито. Мими на два пъти понечи да каже нещо, но всеки път си затваряше устата и се заслушваше. Когато Маколи свърши, той подаде на Гилд писмото относно акциите и чека.
— Получих го тази сутрин по куриер.
Гилд го прочете внимателно, после се обърна към Мими:
— А сега е ваш ред, мисис Йоргенсен.
Тя му каза същото, което и на нас, за посещението на Уайнънт, като добавяше подробности в отговор на търпеливите му въпроси, но в обши линии се придържаше към разказа си — че бил отказал да говори за убийството на Джулия Улф или нещо във връзка с него, че като й дал акциите и чека, искал просто да осигури нея и децата, и макар да споменал, че напуска града, не казал къде отива и кога тръгва. Явно не й мигаше окото от това, че никой не й вярваше. Завърши усмихната с думите:
— Много е сладък в редица отношения, но е напълно откачен.
— Искате да кажете, че е клинично луд, нали? — попита Гилд. — А не просто откачен?
— Да.
— Защо така мислите?
— О, човек трябва да е живял с него, за да знае колко е луд — небрежно подхвърли тя.
Гилд обаче не беше удовлетворен.
— Как беше облечен?
— Кафяв костюм, кафяво палто и шапка, струва ми се, кафяви обувки и бяла риза, сива връзка с червени или кафеникави шарки.
Гилд кимна по посока на Анди.
— Кажи им.
Анди излезе. Гилд се почеса по брадичката и се намръщи замислено. Ние не сваляхме от него очи. Като спря да се чеше, погледна към Мими и Маколи, но не и към мен, и попита:
— Да познавате човек с инициали Д. У. К.? Маколи бавно поклати глава от ляво на дясно. Мими попита:
— Не, защо? Гилд ме погледна.
— Е?
— — Не са ми познати.
— Защо? — повтори Мими.
— Опитайте се да си спомните — настоя Гилд. — Най-вероятно е имал работа с Уайнънт.
— Преди колко време? — попита Маколи.
— Трудно е да ви отговоря сега. Може би преди няколко месеца, а може и години. Трябва да е бил доста едър, с едри кокали, голямо шкембе и може би куц.
Маколи пак поклати глава.
— Не си спомням такъв човек.
— Нито пък аз — обади се и Мими. — Но изгарям от любопитство. Кажете ни за какво се отнася всичко това.
— Разбира се, че ще ви кажа — извади Гилд една пура от джоба на жилетката си, погледна я и я върна пак на мястото й. — Под пода на лабораторията на Уайнънт има погребан такъв човек.