— Значи не сте сигурни, че…
— Престани с това! Разбира се, че сме сигурни! Само така пасва всичко! Уайнънт подразбрал, че Джулия и Маколи го мамят, и освен това си помислил — не знам доколко е имал основания, — че са се забъркали и в интимна връзка, а като знаем колко е бил ревнив… Така че отишъл в апартамента му да му представи доказателствата, които е изровил, и Маколи, като видял, че го чака затвор, го убил. И да не вземеш да кажеш, че не сме сигурни в това! Друг начин няма. Та значи той се озовава с труп в ръцете, а от труп човек най-трудно се отървава. Мога ли да млъкна за миг, за да си отпия от уискито?
— Само една глътка. Това обаче е само хипотеза, нали?
— Както щеш го наречи. За мен е достатъчно убедително.
— Да, но доколкото ми е известно, човек се смята за невинен, докато не се докаже обратното, и ако съществува и сянка на съмнение…
— Това е работа на съдебните заседатели, а не на детективите. Детективът пипва онзи, когото смята за виновен, пъхва го в пандиза, разгласява навсякъде, че го смята за виновен, дава снимката му на вестниците, прокурорът построява възможно най-добрата теория върху представените от теб сведения, а ти междувременно се опитваш да изровиш допълнителни доказателства оттук-оттам, да намериш хора, които ще го разпознаят от снимката в пресата, а също така и хора, които ще го обявят за невинен, ако не си го арестувал. Те идват при теб, разприказват се и докато се усетиш, вече си го насадил на електрическия стол. (Два дни по-късно се яви една жена от Бруклин, която разпознала в Маколи Джордж Фоули, който през последните три месеца наел от нея един апартамент.)
— Да, ама всичко това е толкова афиф…
— Когато убийствата се извършват по законите на математиката, трябва да ги разкриваш по същите математически закони. Но повечето не са така изпипани и нашият случай е точно такъв. Не искам да се опълчвам срещу твоите понятия за правилно и неправилно, но когато твърдя, че е разрязал трупа на парчета, за да го пренесе в града в чантата си, аз ти изтъквам само най-вероятното. Това е станало на шести октомври или малко по-късно, защото чак тогава е уволнил двамата техници на Уайнънт, които са работели в лабораторията — Прентис и Макнотън, — и е закрил самата лаборатория. След това заровил Уайнънт под настилката заедно с дрехите на някакъв дебел мъж, бастун и колаи с инициалите Д. У. К., и то така, че да не пострадат прекалено много от негасената вар или каквото е използувал, за да разяде плътта на убития и главно лицето му, и циментирал отново пода. Като имаш предвид полицейските методи и гласността, която ще се даде на случая, шансът да се яви някой и да ни каже откъде е купил дрехите на дебелия, бастуна и цимента е твърде голям. (По-късно открихме откъде е купил цимента — от един продавач на въглища и строителни материали в покрайнините на града, но с останалите вещи нямахме късмет.)
— Надявам се да сполучите — рече тя без особена надежда в гласа.
— Та значи, дотук добре. След като подновява договора за наемане на лабораторията, но я държи празна — уж в очакване на Уайнънт, — той се подсигурява—в границите на разумното, разбира се, — че никой няма да открие гроба, но ако бъде открит по някаква случайност, то дебелият мистър Д. У. К. — дотогава костите на Уайнънт ще са се оголили и ще бъде невъзможно да се установи по скелета дали трупът е бил дебел или мършав — ще се окаже убит от Уайнънт, с което се обяснява и изчезването му. Като се погрижва и за това, Маколи фалшифицира генералното пълномощно и с помощта на Джулия се залавя за работа — започва да прехвърля постепенно парите на Клайд на свое и на нейно име. Това също е моя теория. Джулия не одобрява убийството и е уплашена, така че той започва да се страхува да не би тя да поддаде. Затова я кара да скъса с Морели, използвайки ревността на Уайнънт като предлог. Бои се тя да не се довери на стария си приятел в момент на слабост, а колкото повече наближава моментът още по-близкият й приятел Фейс Пеплър да излезе от затвора, толкова повече се притеснява Маколи. Той е в безопасност, докато Фейс е в дранголника, защото тя едва ли ще пише черно на бяло нещо опасно в писмата си, които минават през ръцете на пазача, но при това положение… Започва да умува, но тогава на главата му се стоварват прекалено много неприятности. Пристигат Мими и децата й и започват да търсят Уайнънт, появявам се и аз, влизам във връзка с тях и той е убеден, че им помагам. Решава да не рискува повече с Джулия и да я премахне. Дотук харесва ли ти?