— Да, но…
— По-нататък става по-зле — успокоих я аз. — По пътя си насам, за да обядва с нас в деня на убийството, той се обажда от един автомат в кантората си, като си преправя гласа да прилича на гласа на Уайнънт, и назначава онази среща в „Плаза“ с цел да потвърди присъствието на Клайд в Ню Йорк. Като си тръгва оттук, отива право в „Плаза“ и започва да разпитва там хората дали са виждали Уайнънт, за да звучи версията му по-правдоподобно, и поради същата причина се обажда пак в кантората си да пита дали Уайнънт е звънял отново. След това телефонира на Джулия, която му казва, че очаква Мими и че Мими не й вярва, че тя не знае къде е Уайнънт, и гласът й по всяка вероятност е звучал доста изплашено. Той решава да изпревари Мими, отива там преди нея и убива Джулия. Като стрелец никак не го бива. Виждал съм го как стреля по време на войната. Най-вероятно не е улучил от първия път — това ще е изстрелът в телефона, — а и с другите четири куршума не успява да я убие на място, но сигурно решава, че е мъртва, пък и от всяко положение трябва да се измъкне преди идването на Мими, така че подхвърля верижката на Уайнънт, която носи със себе си точно за такъв случай — а фактът, че я държи у себе си цели три месеца, говори, че от самото начало е възнамерявал да я убие, — и тича веднага към кантората на инженер Хърман, където се възползува от предоставения златен случай да си нагласи алиби. Двете неща, които не очаква, а и не е можел да предвиди, са, че Нънхайм, който се навърта около апартамента на момичето с цел да се срещне с него, го вижда на излизане оттам, а може да е чул и изстрелите, и че Мими — с цел изнудване — прибира верижката, за да издруса по-късно бившия си съпруг. Затова именно му се налага да отиде до Филаделфия и да изпрати оттам телеграма за мен и писмо до себе си, а по-късно пише и на леля Алис: защото, ако Мими си помисли, че Уайнънт се опитва да хвърли върху нея някакво съмнение, тя може да побеснее и да предаде в полицията уликата срещу него. Желанието й да навреди на Йоргенсен за малко не проваля плана му. Впрочем Маколи е знаел, че Йоргенсен е Роузуотър. Веднага след убийството на Уайнънт пуска по следите на Мими и семейството й в Европа частни детективи (тъй като са заинтересовани от наследството и това ги прави опасни), които установяват що за птица е Йоргенсен. Открихме докладите им в архива на Маколи. Преструвал се е естествено, че набавя тези сведения от името на Уайнънт като негов адвокат. След това започва да се тревожи заради мен, защото не съм убеден във вината на Уайнънт и…
— А ти защо не си убеден?
— Ами защо му е да пише писма, с които настройва срещу себе си Мими — единствения човек, който му помага, като крие уликата срещу него? Затова, като предаде верижката в полицията, бях убеден, че е била подхвърлена, само че прекалено силно вярвах, че Мими е извършила подхвърлянето. Морели също го кара да се тревожи, защото не му се иска подозрението да падне върху някой, който, оправдавайки себе си, може да го отправи в нежелателна насока. Мими как да е — като се оправдае, тя ще насочи следата отново към Уайнънт, — но всички останали са крайно нежелателни. Най-сигурният начин никой да не заподозре, че Уайнънт е мъртъв, е, като се хвърли върху него подозрението, че е извършил убийството, а щом Маколи не е убил Уайнънт, тогава за какво му е да убива някой друг? Най-очевидното нещо в цялата нагласена история и ключът към нея е смъртта на Уайнънт.
— Искаш да кажеш, че от самото начало си се досетил, че е убит? — попита Нора и ме загледа строго.
— Не, мила, макар че би трябвало да се срамувам от себе си, задето не прозрях очевидното, но щом чух, че под пода на лабораторията са открили труп, нямаше да повярвам дори ако лекарите бяха заявили, че е женски, и щях да твърдя до дупка, че е на Уайнънт. Нямаше друг начин. Така всичко пасваше.
— Сигурно си ужасно уморен и затова говориш така.
— После започва да се притеснява и заради Нънхайм. След като насочва полицията по следите на Морели само колкото да покаже, че и той е полезен с нещо, Нънхайм отива при Маколи. Това пак е предположение, обич моя. Обади ми се някакъв човек, който се нарече Албърт Норман, и разговорът ни свърши със странен звук от другата страна на жицата. Според мен Нънхайм е отишъл при Маколи и му е поискал пари, за да мълчи, а когато адвокатът се е опитал да го метне, Нънхайм е заплашил, че сега ще му покаже, и ми се е обадил, за да си направим среща и да види дали ще купя сведенията му. Тогава Маколи е грабнал слушалката и му е дал нещо — може би само обещание, — а когато двамата с Гилд отидохме да си поговорим с Нънхайм, той ни се изплъзна и се е обадил на Маколи — вероятно е поискал някаква голяма сума и е обещал да изчезне от града, далеч от нас, ченгетата, дето си пъхаме носа навсякъде. Знаем със сигурност, че се е обаждал същия следобед — телефонистката на Маколи си спомни, че е звънял някой си мистър Албърт Норман и че Маколи е излязъл веднага след разговора си с него, така че да не вземеш да ми зададеш пак някакъв гаден въпрос във връзка с тази моя… ъъ… реконструкция на случая. Маколи не е такъв глупак, че да има доверие на Нънхайм дори след като му плати исканото, затова го подмамва на онова място, вероятно предварително подбрано, и го напълва с куршуми — край на единия проблем.