— Възможно е — рече Нора.
— Ще трябва често да използуват тази дума в настоящия случай. Писмото до Гилбърт е написано единствено с цел да се покаже, че Уайнънт е имал ключ от апартамента на момичето, а изпращането на Гилбърт там е единственият сигурен начин да го напъха в ръцете на полицията, която ще изстиска от него сведенията за писмото и ключа. Най-сетне и Мими предава верижката и ножа, ала изникват и нови основания за тревоги. Тя убеждава Гилд, че е редно да подозира и мен. Допускам, че като дойде тук тази сутрин и ми наприказва врели-некипели, намерението на Маколи е било да ме подмами в Скарсдейл и да ме пречука, като по този начин съм щял да стана номер три в списъка на Уайнънтовите жертви. Може да е променил решението си, а може и да ме е сметнал за прекалено подозрителен, щом като се съгласявам да отида у тях без полицаи. Но във всеки случай лъжата на Гилбърт, че се е срещнал с Уайнънт, му подсказва нова идея. Ако може да намери някой, който да каже, че е видял Уайнънт и да не се отметне от твърдението си… За тази част от историята знаем със сигурност.
— Слава богу.
— Днес следобед отива при Мими, като се качва два етажа над нея и после слиза по стълбите, за да не си спомнят момчетата, които карат асансьорите, че са го закарали при нея, и й прави предложение. Казва й, че и дума не може да става за това, че Уайнънт не е виновен, но полицията едва ли ще го хване. А междувременно той, Маколи, държи в ръцете си цялото му имущество. Би могъл да рискува и да си присвои една част, но може да направи и така, че и тя да се възползува от благата — стига да дели с него. Дава й акциите и чека, но при условие, че тя каже, че ги е получила от Уайнънт, и ако изпрати на него, Маколи, бележката, която също носи със себе си, все едно, че е от Уайнънт, Уверява я, че Уайнънт, понеже се крие, няма да се появи и да отрече, че е правил такъв подарък, и че освен нея и децата няма други претенденти за имуществото на Уайнънт и никой няма да оспорва подареното. Мими не проявява голям ум, щом види възможност да спечели нещо, така че се съгласява, и той получава онова, което иска — човек, видял Уайнънт жив. Предупреждава я, че всеки ще си помисли, че Уайнънт й плаща за някаква услуга, но ако отрича до дупка, никой нищо не може да докаже.
— Значи думите му тази заран, че е получил указания от Уайнънт да й даде каквото поиска, са били просто подготовка за това?
— Възможно е, а възможно е също така просто да е налучквал пътя към тази си идея. Сега доволна ли си от уликите ни срещу него?
— Донякъде. От една страна, са достатъчно, от друга, не са много категорични.
— Стигат, за да го изпратим категорично на електрическия стол, а това е най-важното. Така се изясняват всички аспекти и аз не виждам друга теория, която би сторила това. Няма да е зле, разбира се, ако открием пистолета и пишещата машина, на която е писал писмата на Уайнънт, но той явно ги държи някъде, за да ги използува, щом му потрябват. (Намерихме ги в брук-линския апартамент, който беше наел под името Джордж Фоули.)
— Да бъде по твоему, но аз винаги съм смятала, че детективите чакат да разкрият и най-малката подробност и чак тогава…
— И тогава се чудят защо заподозреният е имал време да отиде до най-отдалечената страна, с която нямаме спогодба за екстрадиция.
Тя се засмя.
— Добре, добре. Все още ли настояваш да си тръгнем утре за Сан Франциско?
— Освен ако ти не си се разбързала. Я да поостанем още. Покрай всички тези вълнения занемарихме пиенето.
— Аз нямам нищо против. Как смяташ — какво ще стане сега с Мими, Доръти и Гилбърт?
— Нищо ново. Ще продължат да си бъдат Мими, Доръти и Гилбърт, както и ние ще си бъдем ние, а Куинови — Куинови. Убийството не прекратява ничий живот с изключение на живота на убития и понякога на убиеца.
— Сигурно е така — отвърна Нора, — но това ми звучи ужасно незадоволително.