— Имаш предвид няколкото следобеда, които прекарахме заедно, ли?
Смехът й бе искрен.
— Това вече е истински отговор.
Тя се обърна към Доръти, която се бе запътила към нас с чаши в ръце.
— Трябва да си ушиеш рокля в този син цвят, миличко. Много ти отива.
Поех едната чаша от момичето и се извиних, че е време да се обличам.
VII
Когато излязох от банята, заварих Нора и Доръти в спалнята. Нора си решеше косата, а момичето седеше на ръба на леглото и си играеше с някакъв чорап.
Нора изпрати въздушна целувка на отражението ми в огледалото. Имаше много щастлив вид.
— Ти обичаш Ник, нали, Нора? — попита Доръти.
— Той е глупав грък, но съм свикнала с него.
— Но Чарлс не е гръцко име!
— Името ми е Хараламбидис — поясних аз. — Като пристигнал баща ми, глупакът, който му оформял документите за имиграция, заявил, че Хараламбидис е прекалено дълго, и го съкратил на Чарлс. Старият нямал нищо против — бил готов да му викат и Хикс, само и само да го пуснат в страната.
Доръти ме изгледа.
— Никога не съм сигурна кога си сериозен и кога ме будалкаш. — Започна да си обува чорапа, но спря. — Какво се опитва да изкопчи от теб майка ми?
— Нищо. Сведения. Много иска да разбере какво си правила снощи и какво си говорила.
— И аз така си помислих. Ти какво й каза?
— Че какво мога да й кажа? Нито си правила нещо, нито си говорила.
Тя смръщи чело, обмисляйки моя отговор, но като проговори, темата беше друга:
— За пръв път чувам, че между вас двамата с мама е имало нещо. Вярно, че тогава бях дете и даже да бях забелязала нещо, нямаше да знам какво е. Но съм изненадана дори, че си говорите на малки имена.
Нора се извърна засмяна от огледалото.
— Започва да ми става интересно. — Тя махна с гребена си към Доръти. — Продължавай, моето момиче.
— Не знаех, и туйто — настоя Доръти.
Извадих чиста риза и се приготвих да я обличам.
— А сега какво толкова знаеш?
— Нищо — бавно произнесе тя и лицето й порозовя. — Но мога да се досетя.
И Доръти пак се наведе над чорапа си.
— Щом като можеш, досещай се! — изръмжах аз. — Ти си едно глупаво момиче, но карай да върви! Какво си виновна, че имаш циничен ум.
Тя вдигна глава и се засмя, но после попита сериозно:
— Смяташ ли, че съм се метнала на майка си?
— Не бих се изненадал.
— Кажи — смяташ ли?
— Искаш да чуеш отрицателен отговор. Не, не смятам.
— Ето с какъв човек съм принудена да живея — жизнерадостно обяви Нора. — Нищо не можеш да изкопчиш от него.
Облякох се и отидох в хола. Мими се беше настанила в скута на Йоргенсен. Щом влязох, тя стана и попита:
— Какво получи за Коледа?
— Нора ми подари часовник — показах й го аз. Тя каза, че е прекрасен, което си беше вярно.
— А ти какво й подари?
— Колие.
— Мога ли да си налея още? — попита Йоргенсен и стана, без да дочака отговор.
На вратата се позвъни. Посрещнах Куин, жена му и Марго Инес и ги представих на Йоргенсенови. Нора и Доръти най-сетне се бяха облекли и излязоха от спалнята. Куин веднага се лепна за Доръти. Пристигна и Лари Кроули с някакво момиче на име Денис, а малко след тях и семейство Едж. Спечелих от Марго Инес тридесет и два долара на табла и тя обеща честно да ми се изплати по-късно. Денис трябваше по едно време да си полегне в спалнята. Малко след шест часа Алис Куин успя с помощта на Марго да откъсне мъжа си от Доръти и да го отведе някъде другаде на гости. Едж и жена му също си тръгнаха. Мими си облече палтото и настоя мъжът й и дъщеря й да сторят същото.
— Каня ви в последния момент, но ще можете ли да дойдете утре на вечеря? — попита тя.
— Разбира се — отговори Нора.
Ръкувахме се, казахме си нужните учтиви думи и те си тръгнаха.
Нора затвори след тях и се облегна на вратата.
— Леле, колко е хубав! — въздъхна тя.
VIII
До този момент знаех със сигурност къде ми е мястото в историята Улф—Уайнънт—Йоргенсен и каква роля играя в нея — отговорите бяха съответно никъде и никаква, — но когато в четири сутринта на другия ден се отбихме в „Ройбен“ на връщане към хотела, за да пием по едно кафе, Нора разгърна някакъв вестник и ето какво откри в клюкарската рубрика: „Ник Чарлс, бивш детектив от Трансамериканското детективско бюро, е пристигнал от крайбрежието1 да разследва тайнственото убийство на Джулия Улф.“
А когато шест часа по-късно отворих очи и седнах в леглото, открих, че Нора ме друса за раменете, а някакъв мъж с пистолет в ръка е застанал на прага на спалнята.
Беше тъмен, пълен, младолик мъж със среден ръст, широко чене и ниско чело. На главата си имаше черно бомбе, черното палто му стоеше много добре, а черният костюм и черните обувки изглеждаха, сякаш са били купени преди петнадесет минути. Пистолетът — черен, автоматичен, калибър 38, с късо дуло — не сочеше никъде, а просто лежеше удобно в шепата му.