— И нищо по-особено? — продължи все в същия дух Джери.
— Не. Имаше ли нещо?
— Беше подписано от „Никълс, Еридж, Тръбшоу и Никълс“ — изцвили домакинът.
— Е, нали така се казва кантората?
— „Никълс, Еридж, Тръбшоу и Никълс“.
На Джо му просветна и мрачните му мисли определено се разведриха. Той умееше да се радва на успеха на приятелите.
— Искаш да кажеш, че са те направили партньор?
— Точно това. Младши, но все пак партньор. По-голяма заплата, повече самочувствие, уважение от страна на подчинените и тям подобните му.
— Е, това е чудесно. Моите поздравления.
— Благодаря. И много мило, че не питаш защо. Но аз ще ти кажа. Мисля, че баща ми най-накрая разбра — фирмата има нужда от някой, който да говори като нормален човек, а не да грачи с правния речник на Еридж, Тръбшоу и на него самия. Някой, който да предразполага по-нервните клиенти.
— И ще предразполагаш ли някого тази сутрин?
— Само теб и едно момиче, което се обади, че ще дойде. Но да не говорим повече за моя триумф. Нека да се заемем с Луелин.
— Това, за което ми писа в писмото?
— Точно това. Според мен, открива ти се прекрасна възможност. Разбира се, има и риск, но какво ли няма на тоя свят.
— И какъв е рискът?
— Ами ще трябва да напуснеш работа, което ще те остави с пръст в устата, ако Луелин реши, че не си подходящият човек. Тогава ще останеш без средства за препитание, а в днешно време е трудно да намериш такива. Нямам нищо против да си призная, че ако баща ми не беше една от най-големите правни акули в Лондон, едва ли щях да мога да ям три пъти на ден.
— Може ли Луелин да вземе решение за една седмица?
— Предполагам може. Защо една седмица?
— Защото тъкмо съм по средата на двуседмичния си отпуск, така че няма да се налага да си връчвам веднага оставката.
— Звучи добре.
— Това решава най-належащото. А сега сигурно ще ми кажеш какво иска Луелин и кой, по дяволите, е той.
Джери изглеждаше изненадан.
— Не си ли чувал за Луелин?
— Никога.
— Голямата клечка от киното?
— А, да. Виждал съм името на екрана, преди да започне филма. „Супер Луелин Продъкшън“.
— Точно така.
— Но за какво съм му аз, ако ме одобри? Какво ще правя?
— Ще играеш ролята на постоянен бодигард, струва ми се.
— От какво ще го пазя?
— Не каза. Стана малко свенлив, когато опитах да зачекна този въпрос. Но ако отидеш на „Енистън Гардънс“ 8, където живее, и му кажеш, че аз те изпращам, предполагам, че ще ти каже.
— Навярно го преследват тайни врагове.
— Възможно.
— Човек като него сигурно ги въди като бълхи върху смърдяща котешка кожа. С десетки за секунда.
— Със стотици.
— И всичките с меки шапки и дъждобрани.
— И с автомати. Макар че, ако ме питаш, му трябва само някой, който да му отговаря с „Да“, когато трябва. Както и да е, дава тлъсто заплащане, така че иди и виж.
— Ще отида. И благодаря, Джери.
— Няма защо. Очаквам бъдещите ти успехи с огромен интерес.
— Ако трябва само да казвам „Да“, аз съм неговият човек.
Вътрешният телефон иззвъня. Джери скочи да се обади.
— Да, татко?… Веднага, татко… Там съм за секунда, татко. Това беше баща ми, Джо. Иска да ме види за нещо — избъбри Джери и изчезна със скорост, равна на скоростта на подплашен млад звяр на квадрат. Защото когато шефът на една фирма повика младшия съдружник, очаква бърза реакция.
Джо остана потънал в размисли. Той беше оптимист по природа и несгодите на съдбата, които до настоящия момент играеха такава значителна роля в живота му, не бяха съсипали напълно надеждата, че, както беше казал Мак, все някога слънцето ще се покаже и за него. И сегашната възможност изглежда показваше какви точно са намеренията на слънцето.
Причините на господин Луелин да търси неговите услуги тепърва щяха да се изясняват. Вероятно иска някой да танцува пред него, както Давид танцувал пред Саул5, да го забавлява с трикове с карти или просто да се върти наоколо и да казва на неканените посетители, че шефът е на конференция. С две думи, човекът явно се нуждае от дясна ръка и в лицето на Джо Пикъринг щеше да намери точно това. Той се виждаше как влиза под кожата на господин Луелин, как става толкова незаменим за него, че последният няма да има друг избор, освен да му довери някоя от многобройните си примамливи служби, които са в ръцете на всеки магнат от неговия калибър. Това ще даде възможност на Джо, след като е поставил финансите си на здрава основа, да се ожени за любимото момиче и да живее щастливо до края на живота си.
5
Саул — първият цар на израилтяните. Първо бил благосклонен към Давид, но после започнал да му завижда и се отдал на беззакония. След една неуспешна битка се самоубива и е заместен от Давид, бел.пр.