Выбрать главу

— А, не, не съм си и помислила. Както и да е, за мен са важни. При условие, че съм същата Сара Фич, за която се отнася обявата.

— Трябва да си същата. Нали си имаш свидетелство за раждане и разните му там бумаги.

— И без съмнение съм родом от Мъч Мидълфолд, графство Устършир.

— Послушай ме, в кърпа ти е вързано. Никаква конкуренция. Всички останали ще са само прах в краката ти. Трябва да ми разкажеш всичко на обяд.

— Обяд?

— Забравих да ти спомена. Ще обядваш с мен в ресторанта на „Бариболт“ в един часа. Освен ако не приложиш това, което Шусмит, Шусмит, Шусмит, Шусмит, Еридж, Тръбшоу и двамата Никълс биха нарекли „солидно опровержение“.

— Без опровержения — каза Сали. — Звучи чудесно.

И тя смачка цигарата. Беше си запланувала кифла с масло и кафе в някоя сладкарничка и макар че никога не беше посещавала световноизвестния ресторант на „Бариболт“, знаеше репутацията му.

— Ако закъснея — добави тя, — почакай малко.

— Ще чакам, докато изстинат пясъците на пустинята — обяви тържествено Джо.

В този момент Джери се върна в стаята. Във вида му се четеше облекчение, като че ли разговорът с баща му бе минал неочаквано добре. Господин Никълс старши беше перфекционист, който никога не се колебаеше да говори каквото му е на ума, когато поведението на сина му заслужаваше упрек.

— А, ето те и теб, Джери — каза Джо. — Как беше татенцето?

— Мек като перце. Искаше само да ми даде инструкции за някоя си госпожица Фич, ако се появи.

— Това е госпожица Фич, ако имаш предвид онази, родом от Мъч Мидълфолд, графство Устършир.

— Наистина ли?

— Абсолютно. Има си свидетелство за раждане и всичко останало.

— Добро утро, госпожице Фич. Аз съм Никълс.

— Младши.

— Аз съм един от партньорите.

— Младшият — добави Джо. — А ако беше дошла преди ден-два, нямаше даже и това да е. Все пак е голям сладур, в чийто ръце можеш спокойно да оставиш всичко. Не знам друг, на който мога с такова доверие да покажа свидетелството си за раждане. Е, тъй като имате да си говорите за куп неща, аз ви напускам. Да ти опресня паметта: ресторантът на „Бариболт“, един часа. Ще запазя маса. Довиждане, Джери.

И в следващия момент Джо вече го нямаше.

3

— Това беше Джо Пикъринг — поясни Джери.

— Знам. Интервюирах го за вестника, където работя.

— Жалко за пиесата му.

— Онази Далримпъл я оплеска.

— О, така ли?

— Крадяла реплики и разрушила баланса — поясни Сали.

— Господи, каква гадост!

— Не се печели популярност по такъв начин.

— Не — потвърди Джери. — А сега… ъ-ъ… — добави той, усещайки, че колкото и приятна да е тази размяна на мнения относно драмата, баща му ще има какво да каже, ако го чуе. — Да преминем ли…

— Към това, което, предполагам, би нарекъл същността? Да, би трябвало, нали? Защо ме повикахте?

— Става дума за завещанието на покойната госпожица Летиша Карбъри.

Сали зяпна.

— Покойната?

— Страхувам се, че да — Джери се опита да докара нужния тембър, но не успя.

— О, наистина съжалявам. Толкова бях привързана към нея, а тя бе така мила с мен. И как се е случило?

— Сърцето, струва ми се — този път успя и остана доволен от себе си.

— О, боже.

— Искаш ли чаша вода?

— Не, благодаря. Добре съм.

Последва мълчание. На Джери му се искаше разнасянето на лошите новини да бе поверено в ръцете на Алекзандър Еридж или Б. Дж. Тръбшоу. Една сълза се спускаше по бузата на Сали, а плачещите жени винаги го караха да се чувства като че се е навлякъл с вълнена камизола в лятна жега. Но си напомни, че бизнесът си е бизнес и че е стабилен партньор в голяма правна кантора. Затова продължи:

— Госпожица Карбъри беше много богата жена.

— Знам. По онова време се налагаше да пиша всичките писма, касаещи инвестициите й.

— Работела си за нея?

— В продължение на две години като секретарка.

— И отношенията ви винаги са били приятелски?

— Разказвах на господин Пикъринг, че тя ми беше повече като леля, отколкото като работодател.

— Това обяснява нещата.

— Нещата?

— Потвърждаваш ли, че си дъщерята на преподобния Хърбърт Фич, свещеник в Мъч Мидълфолд?

— В графство Устършир? Да, аз съм.

— Мога ли да видя свидетелството ти за раждане за момент?

— Заповядай.

— Изглежда изправно, и тъй като явно има десетки хора в Мъч Мидълфолд, които ще гарантират за теб, изглежда няма да е нужно продължително… ъ-ъ… как е думата…

— Допитване?

— Да, допитване. Макар че баща ми ще получи удар, ако разбере, че провеждам разследването толкова…