— А, не, не съм си и помислила. Както и да е, за мен са важни. При условие, че съм същата Сара Фич, за която се отнася обявата.
— Трябва да си същата. Нали си имаш свидетелство за раждане и разните му там бумаги.
— И без съмнение съм родом от Мъч Мидълфолд, графство Устършир.
— Послушай ме, в кърпа ти е вързано. Никаква конкуренция. Всички останали ще са само прах в краката ти. Трябва да ми разкажеш всичко на обяд.
— Обяд?
— Забравих да ти спомена. Ще обядваш с мен в ресторанта на „Бариболт“ в един часа. Освен ако не приложиш това, което Шусмит, Шусмит, Шусмит, Шусмит, Еридж, Тръбшоу и двамата Никълс биха нарекли „солидно опровержение“.
— Без опровержения — каза Сали. — Звучи чудесно.
И тя смачка цигарата. Беше си запланувала кифла с масло и кафе в някоя сладкарничка и макар че никога не беше посещавала световноизвестния ресторант на „Бариболт“, знаеше репутацията му.
— Ако закъснея — добави тя, — почакай малко.
— Ще чакам, докато изстинат пясъците на пустинята — обяви тържествено Джо.
В този момент Джери се върна в стаята. Във вида му се четеше облекчение, като че ли разговорът с баща му бе минал неочаквано добре. Господин Никълс старши беше перфекционист, който никога не се колебаеше да говори каквото му е на ума, когато поведението на сина му заслужаваше упрек.
— А, ето те и теб, Джери — каза Джо. — Как беше татенцето?
— Мек като перце. Искаше само да ми даде инструкции за някоя си госпожица Фич, ако се появи.
— Това е госпожица Фич, ако имаш предвид онази, родом от Мъч Мидълфолд, графство Устършир.
— Наистина ли?
— Абсолютно. Има си свидетелство за раждане и всичко останало.
— Добро утро, госпожице Фич. Аз съм Никълс.
— Младши.
— Аз съм един от партньорите.
— Младшият — добави Джо. — А ако беше дошла преди ден-два, нямаше даже и това да е. Все пак е голям сладур, в чийто ръце можеш спокойно да оставиш всичко. Не знам друг, на който мога с такова доверие да покажа свидетелството си за раждане. Е, тъй като имате да си говорите за куп неща, аз ви напускам. Да ти опресня паметта: ресторантът на „Бариболт“, един часа. Ще запазя маса. Довиждане, Джери.
И в следващия момент Джо вече го нямаше.
3
— Това беше Джо Пикъринг — поясни Джери.
— Знам. Интервюирах го за вестника, където работя.
— Жалко за пиесата му.
— Онази Далримпъл я оплеска.
— О, така ли?
— Крадяла реплики и разрушила баланса — поясни Сали.
— Господи, каква гадост!
— Не се печели популярност по такъв начин.
— Не — потвърди Джери. — А сега… ъ-ъ… — добави той, усещайки, че колкото и приятна да е тази размяна на мнения относно драмата, баща му ще има какво да каже, ако го чуе. — Да преминем ли…
— Към това, което, предполагам, би нарекъл същността? Да, би трябвало, нали? Защо ме повикахте?
— Става дума за завещанието на покойната госпожица Летиша Карбъри.
Сали зяпна.
— Покойната?
— Страхувам се, че да — Джери се опита да докара нужния тембър, но не успя.
— О, наистина съжалявам. Толкова бях привързана към нея, а тя бе така мила с мен. И как се е случило?
— Сърцето, струва ми се — този път успя и остана доволен от себе си.
— О, боже.
— Искаш ли чаша вода?
— Не, благодаря. Добре съм.
Последва мълчание. На Джери му се искаше разнасянето на лошите новини да бе поверено в ръцете на Алекзандър Еридж или Б. Дж. Тръбшоу. Една сълза се спускаше по бузата на Сали, а плачещите жени винаги го караха да се чувства като че се е навлякъл с вълнена камизола в лятна жега. Но си напомни, че бизнесът си е бизнес и че е стабилен партньор в голяма правна кантора. Затова продължи:
— Госпожица Карбъри беше много богата жена.
— Знам. По онова време се налагаше да пиша всичките писма, касаещи инвестициите й.
— Работела си за нея?
— В продължение на две години като секретарка.
— И отношенията ви винаги са били приятелски?
— Разказвах на господин Пикъринг, че тя ми беше повече като леля, отколкото като работодател.
— Това обяснява нещата.
— Нещата?
— Потвърждаваш ли, че си дъщерята на преподобния Хърбърт Фич, свещеник в Мъч Мидълфолд?
— В графство Устършир? Да, аз съм.
— Мога ли да видя свидетелството ти за раждане за момент?
— Заповядай.
— Изглежда изправно, и тъй като явно има десетки хора в Мъч Мидълфолд, които ще гарантират за теб, изглежда няма да е нужно продължително… ъ-ъ… как е думата…
— Допитване?
— Да, допитване. Макар че баща ми ще получи удар, ако разбере, че провеждам разследването толкова…