— Слушам те — тихо отвърна господин Луелин, определено впечатлен от думите на приятеля си. За двадесет години членство в Анонимните ергени господин Траут си беше изработил забележителна убедителност.
— За съжаление нямаме клон на Анонимните ергени в Лондон, иначе бих ти дал препоръка. Това, което трябва да направиш при пристигането си, е да ангажираш някой здравомислещ, улегнал човек, на когото можеш да се довериш и който ще замести моите хора в моменти на надвисваща опасност от предложение. Един добър адвокат, свикнал да урежда дискретно поръчките на клиентите си, може да ти намери такъв човек. На „Бедфорд Роу“ има една кантора — „Никълс, Еридж и Тръбшоу“ с която съм си сътрудничил отлично през всичките тези години. Сигурен съм, че ще могат да ти намерят някого, който да ти е полезен. Разбира се, няма да е същото. Анонимните ергени няма да бъдат зад гърба ти, но е по-добре от нищо. А аз наистина мисля, че ще имаш нужда от подкрепа. Преди малко ти говорих за калифорнийското слънце и пагубното му влияние и те поздравявах за това, че си решил да му избягаш, но знайно е, че понякога слънце грее и в Англия, тъй че човек трябва да е готов. „Никълс, Еридж и Тръбшоу“. Не забравяй!
— Няма — отвърна господин Луелин.
2
След като си тръгна от летището, господин Траут се върна в Холивуд и отиде на обяд в „Браун Дърби“, както обикновено в компанията на Фред Басит, Джони Рънсибъл и Дж. Д. Фланъри — всичките заклети членове на Анонимните ергени. Фред Басит, който търгуваше с недвижими имоти, беше сключил изгодна сделка тази сутрин, също както и Дж. Д. Фланъри, който бе литературен агент, така че на масата цареше весела атмосфера. Само господин Траут седеше безмълвен, втренчил се в говеждото си. Мислите му явно витаеха някъде другаде, а подобно поведение не можеше да не извика коментари.
— Ама наистина си много мълчалив днес, друже — отбеляза високо Фред Басит и господин Траут дойде на себе си с лек подскок.
— Съжалявам, приятелю, но съм много разтревожен.
— Това е лошо. И за какво?
— Току-що изпратих Луелин за Лондон.
— В това няма нищо тревожно. Той сигурно ще пристигне невредим.
— Но какво ще стане след това?
— Доколкото го познавам, ще си устрои една богата вечеря.
— Сам? С някой бизнес партньор? Или — гласът на господин Траут прозвуча мрачно, — в компанията на жена?
— Ей богу! — възкликна Джони Рънсибъл.
— Да, разбирам какво имаш предвид — обади се Дж. Д. Фланъри и на масата се възцари гробна тишина.
Това бяха мъже, които можеха да погледнат фактите в очите и да си извадят нужните заключения. Те знаеха, че когато някой е имал пет жени, е безсмислено да се заблуждават, че е имунизиран срещу дяволското привличане на противоположния пол. Опасността, която дебнеше Айвър Луелин, се представи пред очите им с болезнена отчетливост. Това, което бе започнало като безгрижно обедно парти, неочаквано се превърна в напрегнато съвещание на клубния съвет. Веждите се сключиха, устните се свиха и погледите помътняха от тревога. Като че ли виждаха как Айвър Луелин непредпазливо нагазва в Голямото блато, което би накарало дори Шерлок Холмс и доктор Уотсън да потреперят.
— Не можем да сме сигурни, че непременно ще се случи най-лошото — отбеляза накрая Фред Басит. Като човек, който си играе с разните му недвижими имотчета, той винаги гледаше на света през розови очила. — Може би всичко ще е наред. Трябва да имаме предвид, че той тъкмо е излежал дълга присъда като съпруг на Грейс Мълиган. Със сигурност един мъж с подобно преживяване няма да бърза да си сложи отново главата в торбата.