Клуб „Анонимни ергени“

— Не, тук грешиш, Еф. Не е там опасността. Казах ти, че не се тревожа за себе си. Безпокойството ми е за Пикъринг.

— Защо? Да не ти е незаконен син или нещо такова?

— Не, не ми е роднина, но го харесвам, като че ли наистина ми е такъв. Още от първата ни среща си паснахме като бекон и яйце и не искам да гледам как съсипва кариерата си в самото начало. Той не трябва и да си помисля за женитба на неговите години. Твърде млад е.

— На колко години е?

— Около двадесет и пет. Искам да поговориш с него.

— Ще поговоря.

— Имаш толкова голям опит.

— Вярно. По-голям опит от моя — здраве му кажи. Знаем ги ние, анонимните ергени, тия буйни Ромеовци.

— Те идват при вас, нали?

— Не, обикновени ние ходим при тях. Достигне ли до ушите ни, че някой заблуден замисля брак, ние веднага го посещаваме. Нещо като лекарска визитация. И мога да ти кажа, че почти винаги успяваме. Макар понякога да се оказва, разбира се, че лудостта се е развила твърде много. Познато ли ти е името Отис Бюстридж?

— За пръв път го чувам.

— Наследникът на милионите от „Пържени картофки Бюстридж“. Когато се опитахме да го възпрем от женитба с четвъртата му вариететна актриса, той насини окото на един от нашите хора, който му изтъкваше доводи. Но това беше изключение. Обикновено доводите си вършат работата. Кажи ми за този Пикъринг? Тежък ли е неговият случай?

— Ей богу, и още как. Бълнува за очите й.

— Господи! Това е лошо.

— Казва, че гласът й прилича на сребърни звънчета, пеещи на лунна светлина.

— Два пъти по-лошо.

— А може и доста дълго да те занимава с трапчинката на лявата й буза.

— Не ми харесва всичко това. Казваш, че няма опасност да се заразиш и ти, но как може да си сигурен? Ще използвам първата възможност да го скастря. Това той ли е? — попита господин Траут, когато иззад вратата долетя кръшен младежки глас, припяващ весела песничка.

Господин Луелин потвърди и в следващия момент влезе Джо с вида на веселия кръчмар от първо действие на някоя комична опера.

Щом видя господин Траут, гласът му секна.

— О, съжалявам, Айви — каза той. — Не знаех, че имаш посещение.

— Само си бъбрим — отвърна господин Луелин. — Това е моят стар приятел Траут.

Джо бе в такова настроение, че всеки стар приятел на господин Луелин му се струваше и негов стар приятел. Усмивката му беше от сърдечна по-сърдечна.

— Здравейте, здравейте. Какъв хубав ден, нали.

Господин Траут се прокашля сухо, като че искаше да каже, че е виждал и по-хубави дни в живота си, но не бе лесно да обезкуражиш Джо.

— Пълен с радост, слънце и любов — продължи той, като дари адвоката с такава лъчезарна усмивка, каквато едва ли е огрявала някога целия пощенски район SW 7. — Направо ти иде да пееш, да танцуваш и да се премяташ, нали?

Второ сухо прокашляне дойде да подскаже, че господин Траут не е регистрирал у себе си подобни подтици.

— Отивам да се подстрижа. Не мога да заведа едно момиче на вечеря с глава като на овчарски пес — изпя той и като хвърли още една усмивка, ослепителна като предишната, излетя навън.

Тежко мълчание последва оттеглянето му. Наруши го господин Луелин.

— Видя ли какво имах предвид?

Господин Траут потвърди. Лицето му беше свъсено.

— Хлътнал е до уши — продължи господин Луелин.

— Рядко съм виждал случай, при който симптомите да са така ясно изразени — отвърна господин Траут. — Ще я води на вечеря, а?

— Точно това се кани да направи.

— И ще ходи да си подстригва косата.

— Мислиш, че това е лошо?

— А ти не мислиш ли?

— Да си призная, прозвуча ми злокобно.

— По-злокобно не можеше и да бъде. Първото нещо, което се забелязва при подобни младоци, когато пипнат заразата, е, че винаги отиват да си подстрижат косата. Мъж, който се е подстригал и е бил на маникюр, преди да изведе на вечеря момичето си, има сериозни намерения. Но разбира се, всичко зависи от вечерята.

— Аз направих предложение на Грейс по време на вечеря — припомни си господин Луелин и потрепера като трепетлика пред буря. — Слабата светлина действа по особен начин.

— А също и музиката.

— И шампанското. Пикъринг със сигурност ще поръча шампанско.

— Трябва да го спрем. Налага се да събера момчетата на спешно заседание.

— Но нали те са в Калифорния?

— Вярно, там са. Бях забравил.

— Можеш да му поговориш и сам.

— Едва ли ще има ефект. Обикновено най-добър резултат дават масираните доводи. Ех, да бяха тука Джони Рънсибъл и Д. Дж. Фланъри!

— По дяволите, тях ги няма, а той ще води момичето в „Бариболт“.

— Защо го казваш така многозначително?

— Защото там има един проклет цигулар, който идва да ти свири на ухото лигави любовни песнички. Нали ги знаеш, от тях момичетата стават сантиментални и начаса пожелават да се омъжат за първия срещнат. Ако онзи тип отиде на тяхната маса и започне да се лиготи, това означава, че няма никаква надежда тя да отблъсне Пикъринг.