— О, не и дамата с рентгеновите очи, която ми дрънкаше за плътска похот и царства небесни?
— Бях твърде далеч, за да чуя какво ти е дрънкала, а като добавим и това, че в момента шофьорът ми разказваше как влажното време му действа на лумбагото… Но не, не беше тя. Божественото създание, което имам предвид, е госпожа Амилия Бингъм, която живее в съседство.
Джо направи гримаса. Беше шокиран.
— Госпожа? — гласът му прозвуча като камшик. — Траут, ти разбиваш семейство, а?
— Не, не, не. Не, не.
— Ти да не си някой нов Казанова?
— Съвсем не. Госпожа Бингъм е вдовица. Покойният й съпруг паднал зад борда по време на една екскурзия до Булон.
Възцари се едноминутна тишина, докато мислите на двамата витаеха около покойния господин Бингъм.
— Тя прави най-вкусните кифлички на тоя свят — продължи господин Траут.
— О?
— А ягодовото й сладко! Трябва да го опиташ, за да повярваш, че е истинско — продължи господин Траут и шумно преглътна.
— О?
— Сигурно забелязваш, че имам бинт на ръката си. Кучето й ме ухапа, а тя ме превърза.
— О?
— Ръцете й са направо златни. Тя е медицинска сестра.
Джо отново реши да внесе ред.
— Всичко това сигурно е така, но кога ще стигнеш до мен.
— Моля?
— Какво общо имам аз с кучето, ръката ти, кифличките, ягодовите сладка и разните му там други подробности?
— Съвсем близо сме и дотам — успокои го господин Траут. — Само исках да подготвя почвата за моето извинение. Това, което в правото наричаме установяване на причинно-следствените връзки. Ако не бях срещнал госпожа Бингъм и ако не бях прекратил членството си в Анонимните ергени, никога нямаше да се чувствам задължен да ти отправя това извинение.
Джо бе доста изнервен и тези дрънканици вече го вбесяваха.
— Какви са тия приказки за извинения? За какво ще ми се извиняваш? — извиси глас той.
— За това, че вчера ти сложих пургатив в чашата — въздъхна господин Траут.
В един от ранните си романи Роузи М. Банкс има пасаж, където описва реакцията на Клод Деламер, своя герой, който неочаквано открива, че годеницата му не го е мамила, както е предполагал. (Този, когото я е видял да целува, бил нейният брат от Австралия.) „Той се почувства така, пише тя, като че ли пред очите му е блеснала ослепителна светкавица.“ Същото се случи и с Джо Пикъринг, когато чу горните думи. Но докато Клод се изпълнил с радост, която едва не го разплакала, Джо подскочи като разгневен стършел и вратът му пламна сякаш изгорял на слънцето. Толкова титаничен бе справедливият му гняв, че не можеше да говори, само стоеше и издаваше звуци като празен сифон за сода. Това даде възможност на господин Траут да продължи.
— Да, чувствам, че ти дължа извинение, макар и да твърдя, че имам оправдание за своите действия. Ти се беше разприказвал за момичето с най-голям ентусиазъм, канеше се да я водиш на вечеря, а при това отиде на фризьор и маникюр. Естествено е един дългогодишен член на Анонимните ергени да реши, че няма време за губене и че само план „Б“ ще свърши работа. Бях воден от най-чист алтруизъм. Мислех си, че мисията ми е да те спасявам от самия теб. Представях си как ми благодариш по-късно със сълзи на очи. Откъде можех да знам, че ще срещна госпожа Бингъм и ще прогледна? Мога само да кажа, че съжалявам. Но, междувпрочем, нищо лошо не е станало. Трябва само да идеш при момичето и да й обясниш. Сигурно ще падне голям смях. Леле боже! — господин Траут погледна часовника си. — Толкова късно ли е станало? Трябва да хуквам.
И изчезна.
Липсата на Траут беше компенсирана един час по-късно от пристигането на Джери Никълс, който обяви, че баща му е заспал доста по-бързо от обикновено и така му е дал възможност да се постави в услуга на Джо в най-кратки срокове.
— И какво се е случило? — попита той.
На Джо не му трябваше много време да го осветли по въпроса. Основните факти бяха изложени подред. Беше влюбен в едно момиче, а то не искаше да говори с него. Джери се съгласи, че това положение не е много приятно.
— Кое е момичето?
— Сали Фич. Познаваш я. Дойде при теб в деня, в който бях в офиса ти във връзка с Луелин.
— А, наел едничката.
— Коя?
— Извикахме я, защото й бяха завещали двадесет и пет хиляди лири.
— Какво!
— Ти не знаеше ли?
— Разбира се, че не знаех. Господи, Джери, дали тя не мисли, че знам и я преследвам заради парите й?
— Невъзможно. Всяко момиче с капка мозък в главата би разбрало, че не си такъв човек. Самата честност, това си ти. Написано ти е на челото. Не, трябва да е заради нещо, което си направил. Всъщност, направил ли си нещо?
— Да, но мога да обясня защо.
— Разкажи ми всичко.
— Поканих я на вечеря и не отидох. Естествено това я е подразнило, но поне да ми беше дала възможност да обясня. А тя — не, та не.