Една от темите за размисъл беше, разбира се, мистерията около внезапната враждебност на Айвър Луелин, която, както би казал Шерлок Холмс, несъмнено представляваше известен интерес. Защото когато човек ти е благодарил — при това задъхан от вълнение — за това, че си му показал изход от неприятна дилема, не очакваш пет минути по-късно да започне да се държи с теб като с прокажен, който се опитва да изкрънка нещо.
Явно, обаче, в ерата на голямото движение, човек рядко може да остане дълго време необезпокоен. Джо едва беше впрегнал сивите си клетки на работа по темата „Необяснимото раздразнение на филмовия магнат“, когато телефонът иззвъня. Джо въздъхна и си помисли колко хубаво би било да има някой, както господин Луелин винаги имаше, на когото да каже: „Виж кой звъни. Ако е за мен, няма ме“. После посегна към слушалката и чу познат глас:
— Джо?
— О, здравей, Джери.
— Обаждам се да питам дали всичко е минало добре. Да си призная, не очаквах, че ще те намеря на „Енистън Гардънс“. Мислех си, че ще си във „Фаунтън Корт“.
— Сега се връщам там.
— Според плана ли се развиха нещата?
— Да.
— Последва ли съвета ми?
— Да.
— Взе ли я в прегръдките си?
— Да.
— Изпукаха ли й ребрата?
— Да.
— Помирихте ли се окончателно?
— Да.
— Не звучиш много ентусиазиран.
— Имам неприятности с Луелин.
— Това ли е всичко?
— Предостатъчно за мене.
— Не се оставяй да ти развали настроението. Тия неща винаги се изглаждат. И моят баща понякога започва да вдига врява. Ние само седим мирно и го оставяме да вилнее, защото знаем, че накрая ще му минат бесовете и всичко ще си дойде на мястото. Е, толкоз, Джо. Всъщност, трябва да бягам. Отивам да похапна с едно маце.
Джери се оттегли, но старото правило, че ако искаш да бъдеш оставен на спокойствие, за да обмислиш проблемите си, телефонът непременно ще иззвъни, беше доказано още веднъж в следващата минута. Този път беше господин Траут.
— Пикъринг? Добра ти вечер, Пикъринг. Радвам се, че си там, Пикъринг. Можеше и да не те намеря, а искам да си кажем две думи.
Дори и на разстояние от него, Джо не се затрудни да постави диагноза на душевното състояние на събеседника си. Гласът на господин Траут беше глас на човек, който залагайки всичко или нищо, бе спечелил всичко. Силата му беше доказателство. Какво друго можеше да накара адвоката да пробие тъпанчето му, ако не това, че любимата е пристанала. Забравяйки своите проблеми за момент, Джо се зарадва на добрия шанс на ближния си. Господин Траут може и да беше от ония, за които лудниците ще се изтрепят, но той му желаеше доброто.
— Разбирам от гласа ти, че си поискал ръката й и си я получил. По време на кафето ли го направи?
— Не, Пикъринг, по време на стридите. Не можах да чакам до кафето. Преглъщайки петата стрида, аз я метнах на седлото си, ха, ха, ха, и я отвлякох. Ще пием кафе, като свърша разговора. Надявах се да чуя и Луелин.
— Той е в болницата.
— Така ми каза и Амилия. Тя му е била сестра. Но вече не е там. Обадих се в „Сейнт Суитинс“, той си е тръгнал.
— Тръгнал ли си е?
— Ни вест, ни кост. Имал проблем с някой си, който искал да му вземе кръв. Предполага се, че е на път за „Енистън гардънс“. Е, ако дойде, искам да му кажеш за мен и Амилия. Кажи му го тактично, защото ще бъде страшен шок.
— Защо?
— Когато напускал болницата, й предложил да се ожени за него.
— Не думай!
— Напротив, напротив. А тя казала, че ще си помисли. Ще си помисли! Ха! — отсече господин Траут. — Не й дадох много време да си помисли. Направо трябва да съм я влудил.
Джо го погледна с възхищение. Разбира се ефектът от този поглед до голяма степен бе намален поради факта, че говореха по телефона.
— Казах ти, че жените обичат стремителните мъже.
— Колко прав си бил, момчето ми.
— Ти и Ерол Флин сте като две капки вода.
— Май е така.
— Поздрави бъдещата госпожа Траут.
— Ще я поздравя.
Сега трябваше само да се появи господин Луелин, за да се затвори кръгът от близките на Джо. Скоро след като каза дочуване на господин Траут, списъкът беше попълнен. Чу се превъртане на ключ и филмовият магнат влезе с неспокойния вид на човек, който току-що е избягал от болницата без съгласието на болничния персонал. Косата му беше разчорлена и бе пропуснал да си сложи връзка.
Даже и за разсеяния наблюдател можеше да стане ясно, че господин Луелин не е между обожателите на Джо. В погледа, който му отправи като влезе, се четеше откритата неприязън, която демонстрира индийски гражданин, когато се подготви за сутрешната баня и намери кобра във ваната си. Дори и сестрата, която искала да му вземе кръв, не е била удостоена с такъв страховит взор.