— А, ти ли си — процеди той.
Джо не отрече.
— Какво правиш тука. Казах ти да се омиташ.
Джо отвърна, че си събира багажа.
— Както бях инструктиран — добави той. Отговаряше рязко, тъй като от разговора им насам вече не хранеше много светли чувства към бившия си работодател. Що за безобразие, да уволнява добрите хора само ей така, заради моментен каприз!
— И знаеш ли защо ти казах да се омиташ?
— Опитвах се да проумея.
— Ще ти кажа.
Господин Луелин се беше надул като жаба и погледът му бе станал още по-настървен.
— Защото ти най-официално настоя да отида в оная проклета болница, след като би трябвало да знаеш какъв ще бъде резултатът. Днес следобед се случи неизбежното. Направих предложение на моята сестра. Тя каза, че ще помисли. А трябва да ти е ясно, че след като помисли, няма начин да не каже „да“. Нито една жена, на която съм правил предложение, не е казвала друго. Не могат да ми устоят. Следователно утре ще бъда сгоден, а от там до женитбата има само една крачка. Не казвам нищо срещу Амилия Бингъм, нея си я бива, но аз не искам да се женя, а благодарение на тебе ще ми се наложи. Още ли се чудиш защо съм те уволнил? И защо, по дяволите, се хилиш като малоумна маймуна?
Той имаше предвид леката усмивка, която се бе появила на лицето на Джо при споменаването на името Амилия Бингъм.
— Мога ли да кажа една дума?
— Не.
— Исках само да…
— Не искам и да знам.
— Само…
Телефонът иззвъня.
— Отговори — нареди господин Луелин. — Ако е за мен, няма ме.
Джо едва не му отвърна: „Отговори си сам, проклетнико“, но все пак вдигна слушалката и с изненада чу гласа на големия любовник Траут. Мислеше си, че адвокатът има други занимания.
— Пикъринг?
— Да.
— Там ли е Луелин?
— Току-що се прибра.
— Каза ли му?
— Още не.
— Дай ми го. Горкият човек, голям удар ще бъде, като чуе, че аз съм спечелил Амилия, но сам си е виновен. Защо му е трябвало да я оставя да си помисли. Жените не се печелят така. Жените трябва…
— Знам. Да се метнат на седлото и така нататък.
— Именно.
Джо подаде слушалката на господин Луелин.
— Траут — започна той.
След като го нарече Бенедикт Арнолд и го попита не е ли предал още някой форт напоследък, Джо не бе изненадан да види как очите му просветват. Оттук нататък участието му в разговора беше само с ахкане и гъргорене, но скоро стана ясно, че добрите отношения между старите приятели са възстановени. Когато остави слушалката, лицето му имаше израза на човек, който в последния момент е избегнал ешафода, а гласът му така напомняше на чучулигини трели, че Пърси Биш Шели, ако бе между присъстващите, с пълно основание би се обърнал към него с небезизвестния си стих „Привет на теб, щастлива птичко“.
— Не ми казвай, че вече не се случват чудеса — запя той. — Колко съм грешал, като съм предполагал, че моят ангел-пазител е заспал някъде и не вижда. Знаеш ли какво?
— Да.
— Амилия Бингъм ще се жени за Траут.
— Да. Точно това се опитвах да ти кажа.
— Но това е върховно.
— Да.
— Това е сензационно.
— Да.
— Какво стоиш като истукан, Пикъринг. Не разбираш ли какво означава това за мен. Искаш ли да ти нахвърля набързо сценария на бъдещите си планове? Връщам се незабавно в Калифорния, където ще стана член на Анонимните ергени. Траут ще ми даде писмо до един негов приятел на име Рънсибъл и ме уверява, че ще ме приемат с отворени обятия. Господи, чувствам се като на седмото небе!
Джо се изсмя глухо и безрадостно.
— Може и да се чувстваш — каза той. — Но не и аз.
— На тебе пък какво ти е?
— Няма да правиш филм по пиесата ми.
— Кой го казва?
— Ти го каза.
— Дръж ме да не падна! — викна господин Луелин изненадано. — Да не би да вярваш на всичко, което ти каже шефът на някое филмово студио? Спомням си, че ти бях малко ядосан по едно време и се изразих порядъчно силно, което ми е присъщо, но не трябва да обръщаш внимание на това. Разбира се, че ще филмирам пиесата ти. Трябва само да се споразумеем. Какво ще кажеш за двеста и петдесет хиляди долара?
Джо изхвръкна петнадесет сантиметра нагоре с див рев, а господин Луелин изтълкува погрешно реакцията му. Често му се случваше филмови звезди да реват така диво в отговор на някоя оферта. Джо, обаче, не беше звезда и господин Луелин се обиди.
— По дяволите, не можеш да очакваш максимална цена за първия си филм. Двеста и петдесет хиляди съвсем не е лошо, питай всеки. Приемаш или дим да те няма.
— Приемам — отвърна Джо.