Заслизаха към малкото сметище на брега. В единия му край имаше трудно проходими храсти, опиращи във водата. Оттам със задружни усилия измъкнаха дълга разсъхнала се лодка, която изглеждаше негодна за плаване. Без да се смущават от този факт, четиримата свалиха чорапите и обувките си, прибраха ги в раниците и избутаха лодката във водата. Гребяха на смени, като греблата най-дълго се задържаха в яките лапи на Рубън.
Подухваше свеж ветрец. В мъглата примамливо мигаха светлините на Джорджтаун. Хубаво място, помисли си Стоун, докато сядаше на кърмата. И едновременно с това противно.
— Полицейският катер се намира близо до моста при Четиринайсета улица — докладва Кейлъб. — Има нов маршрут, а над музейния комплекс на всеки два часа прелита хеликоптер. Пишеше го в имейла за мерките за сигурност, който пристигна днес в библиотеката.
— Сутринта повишиха степента на тревога — добави Рубън. — Според добре осведомени източници това е поредната пропагандна кампания, която трябва да ни покаже, че президентът Бренан отново развява флага на…
Стоун се обърна и хвърли продължителен поглед към Милтън, който безучастно седеше на носа.
— Тази вечер си кротък, Милтън — подхвърли той. — Всичко ли е наред?
— Завързах ново приятелство — стеснително отвърна Милтън. — С жена…
— Ах ти, флиртаджия! — плесна го по рамото Рубън.
— Браво, Милтън — усмихна се Стоун. — Къде се запозна с нея?
— В психиатричната клиника. И тя е тяхна пациентка.
— Разбирам — кимна Стоун и се обърна на другата страна.
— Това е чудесно — дипломатично подхвърли Кейлъб.
Минаха под Кий Бридж и продължиха на юг, следвайки завоя на реката. Стоун беше доволен от гъстата мъгла, която ги правеше невидими за евентуалните наблюдатели на брега. Федералните власти се отнасяха строго с нарушителите. Пред очите му бавно изплува късче суша.
— Малко надясно, Рубън.
— Предлагам следващия път да се съберем пред Линкълн Мемориъл — задъхано рече гигантът и натисна греблата. — Поне няма да се потя толкова.
Лодката заобиколи западния край на острова и навлезе в тясната водна ивица, известна като Малкия канал. Наоколо беше пусто. Направо не беше за вярване, че само преди пет минути бяха зърнали кубето на Капитолия.
Слязоха на брега и издърпаха лодката към близките храсти. Тръгнаха през гората в индийска нишка. Начело, обзет от прилив на енергия, крачеше Стоун. Тази вечер му предстоеше много работа.
5
Латвийската делегация най-сетне се оттегли и Алекс Форд моментално си намери превоз до свърталището на федералните ченгета, което се намираше недалеч от Вашингтонското оперативно бюро. Заведението се наричаше Бар „Извънредно дежурство“ — едно име, което едва ли говореше нещо на обикновените граждани, но имаше съвсем конкретен смисъл за пазителите на реда.
Ставаше въпрос за специфична клауза в трудовия договор, според която всеки служител, който е на разположение минимум десет часа дневно за дежурство, изискващо значка, пистолет и значителна доза кураж, получава 25 процента добавка към основната заплата. Кръщаването на бара с това име се оказа великолепно хрумване от търговска гледна точка, защото още от първия ден на откриването си той беше буквално задръстен от мъже и жени със законно притежавано оръжие.
Алекс Форд влезе в заведението и започна да си пробива път към бара, зад който имаше витринка за десетките нашивки и значки на различните правоохранителни органи. Другите стени бяха украсени с рамкирани вестникарски изрезки, описващи героичните действия на ФБР, АБН, БАТОО и още редица подобни институции.
В момента, в който я зърна, на лицето му изплува усмивка въпреки решението да се държи хладно и сдържано в нейно присъствие.
— Мартини с „Бифийтър“ с лед, не с две или четири, а точно с три маслини — посрещна го с усмивка тя.
— Добра памет.
— Никога не поръчваш друго.
— Как ти вървят нещата в министерството?
Кейт Адамс беше единствената барманка, която работеше и като юрист в Министерството на правосъдието. Поне той не беше срещал други като нея.
— Криво-ляво — отвърна тя, докато му поднасяше питието. — Вероятно както и твоите в Сикрет Сървис.