— Чековете идват редовно и още съм жив — отвърна Алекс. — Повече не ми трябва.
— Май наистина трябва да повишиш изискванията си.
Кейт започна да бърше плота, а той я оглеждаше дискретно. Беше висока около метър и седемдесет, със стройно тяло и дълга до раменете руса коса. Имаше високи скули, чипо носле и добре оформена брадичка. Всичко у нея си беше наред, абсолютно класическо, ако човек не я гледаше в очите. Те бяха зелени и огромни, зад които според Алекс се криеше огнен нрав. В средата на трийсетте, неомъжена, с военен чин — Алекс бе проверил всичко това в базата данни за държавните служители, — тя изглеждаше поне с пет-шест години по-млада. Той самият изглеждаше точно на годините си, въпреки че косата му все още беше гъста и без нито един бял косъм.
— Виждаш ми се поотслабнал — подхвърли тя.
— След дежурство не оставам в хотелите, за да се натъпча с безплатна храна — отвърна той. — Освен това работата ми е такава, че се движа, а не кисна в самолети по десет часа без прекъсване.
Вече няколко месеца редовно се отбиваше тук и си бъбреше с барманката. Много му се искаше да стигнат и по-далеч, но все не измисляше подходящ начин. Вниманието му изведнъж беше привлечено от ръцете й.
— Колко време си свирила на пиано?
— Какво? — изненадано го погледна Кейт.
— Възглавничките на пръстите ти са втвърдени — поясни той. — Като на пианистка.
— Или като на компютърен оператор — добави тя и сведе очи към ръцете си.
— Не. Клавиатурата наранява само връхчетата. А клавишите на пианото изискват натиск с цялата горна част на пръста. Но това не е всичко. Гризеш си ноктите. Имаш вдлъбнатина на нокътя на левия палец, белег от порязано на десния показалец, а лявото ти кутре е малко криво, вероятно от счупване в ранна възраст.
Кейт се втренчи в пръстите си и смаяно промърмори:
— Ама ти да не си експерт по ръцете?
— Всички агенти на Сикрет Сървис са експерти. Лично аз съм изкарал значителна част от живота си, разглеждайки ръце в различно хигиенно състояние, включително и на много места в чужбина.
— Защо?
— Защото хората убиват с ръце, Кейт.
— О!
Канеше се да каже още нещо, но в същия момент в бара нахлу цял отбор федерални агенти, току-що освободили се от дежурство. Те си проправиха път към бара и започнаха да поръчват един през друг. Избутан встрани от тази внушителна група, Алекс се принуди да вземе чашата си и да се оттегли на една от свободните масички в ъгъла. Но очите му не се отделяха от Кейт, която бързо се превърна в център на внимание за нафуканите момчета от Бюрото.
Алекс извърна поглед към телевизора на стената. Беше включен на канала на Си Ен Ен, а хората пред него слушаха човека на екрана. Той взе чашата си и се приближи до телевизора. Предаваха повторение на пресконференцията на Картър Грей, шеф на националното разузнаване, състояла се по-рано през деня.
От този човек се излъчваше безспорен авторитет. Макар и невисок, той наподобяваше гранитна скала с широките си рамене, дебел врат и плоско лице. Очилата му придаваха академичен вид и това не беше само фасада, защото Грей беше продукт на някои от най-престижните учебни заведения на страната. А това, което не се преподаваше там, го бе усвоил благодарение на близо четирийсет години оперативна работа. Не приличаше на човек, който ще позволи да бъде заплашен или изненадан.
„В един селскостопански район на Югозападна Вирджиния са открити труповете на трима предполагаеми терористи — обяви с безстрастно лице той. — От фермер, тръгнал да търси изгубената си крава.“
В първия момент Форд изпита желание да се изсмее, но мрачната физиономия на Грей бързо прогони веселостта му.
„Медицинските експертизи сочат, че тримата са били мъртви поне от една седмица. Използвайки базата данни на Националния разузнавателен център, ние установихме самоличността на един от убитите — Мохамед ал-Зауахири, заподозрян във връзка със самоубийствения атентат на Гранд Сентрал Стейшън, който по наши сведения е ръководил и мрежа за разпространение на наркотици на Източното крайбрежие. Вторият убит е Аднан ал-Рими, един от най-близките помощници на Ал-Зауахири. Самоличността на третия все още не ни е известна. Използвайки данните на НРЦ, Федералното бюро за разследване е арестувало петима членове на наркоканала на Ал-Зауахири, конфискувайки големи количества дрога, оръжия и пари.“
Грей знае как се играе във Вашингтон, помисли си Алекс. Прави всичко възможно да внуши на зрителите, че черната работа е свършена от НРЦ, но не забравя да отдаде дължимото и на ФБР. Успехът в столицата се измерваше с бюджета на отделните ведомства, плюс допълнително завоюваните територии. Бюрократите, които забравяха това, бързо напускаха играта. Но от време на време всяко ведомство изпитваше нужда от определени услуги. И Грей нямаше да забрави този факт.