— Исусе Христе! — промърмори капитан Джак, вдигна глава и нервно изкрещя: — Том? Чуваш ли ме? — Изчака малко и пак се провикна: — Том, ти знаеш защо сме тук! Предай ни го и веднага си тръгваме. Предупреждавам те, че вече не можеш да разчиташ на Райнке и Питърс. Ще ги откриеш на входа с прерязани гърла. Оставаш сам, а ние сме много. Не можеш да избиеш всички ни!
Господ да ми е на помощ, ако греша! — безгласно добави той, после се обърна и хукна към останалите членове на екипа си. Надяваше се, че Хемингуей все още не ги е сразил. Изведнъж му се прииска да беше взел със себе си цяла армия севернокорейци.
Скрит в едно от страничните помещения, Том Хемингуей се наведе и вдигна две дълги извити саби. Направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, после се обърна и изчезна в мрака. Тази нощ Планината на смъртта щеше да оправдае името си.
Чули виковете и изстрелите, Алекс и останалите побързаха да се скрият в едно помещение, разположено встрани от главния коридор.
— Това не беше гласът на Хемингуей — отбеляза Симпсън.
— Да, но който и да беше, очевидно знае, че Хемингуей е тук, а той пък току-що уби двама от хората му — отвърна Алекс. — Което означава, че по всяка вероятност и президентът е тук.
Стоун погледна часовника си.
— Разполагаме с малко повече от четири часа, за да разберем дали е така — обяви той и огледа лицата на приятелите си. — Мисля, че е време да се разделим. Само по този начин ще им попречим да ни хванат накуп, ако, не дай си боже, ни засекат.
След тези думи дръпна Алекс настрана и промърмори:
— Трябва да имаш предвид, че тук има много тренировъчни зали.
— Какви по-точно? — нервно преглътна Алекс.
— Ами например стрелбище, ситуационна зала като тази в академията на ФБР, множество стаи на „истината“ и „търпението“.
— Истината и търпението? Какво, по дяволите, е това шибано място? Манастир?
Стоун му обясни, че тренировъчните зали са разположени от двете страни на главния коридор — две от едната, три от другата.
— Преминаваш през едната, за да стигнеш следващата. В дъното е стълбището за долното ниво, където са разположени килиите. — Замълча за момент, после добави: — Влезеш ли веднъж в тренировъчните зали, трябва да ги прекосиш всичките, защото друг изход няма.
— Започвам да си мисля, че никой от нас няма да излезе от това място — мрачно поклати глава Алекс.
— Проникнахме през складовите помещения, които се намират по-близо до тренировъчните зали — добави Стоун. — А това може би означава, че сме по-напред от човека, който извика — в случай че той е проникнал през предния вход.
Алекс опипа безполезните в момента очила за нощно виждане и инстинктивно хвърли поглед зад гърба си. Коридорът беше пуст.
— Аз и Рубън ще поемем трите помещения вляво, а ти и Симпсън поемете двете отдясно — разпореди се Стоун. — Вратите се отварят само навътре. Влезеш ли в едно помещение, ключалката щраква зад гърба ти и можеш да вървиш само напред.
— Че как иначе! — иронично подхвърли Алекс.
— Разбирам те, Алекс — съчувствено го погледна приятелят му. — Давам си сметка, че Симпсън е млада и неподготвена, но… Чувствам се отговорен за всички, знаеш.
— Аз ще се погрижа за нея, Оливър — отвърна Алекс.
— Благодаря. А сега искам да ти кажа някои неща за помещенията, в които ще влезеш. Моля те да следваш указанията ми точно, без никакви отклонения, ясно?
— Ти си шефът, Оливър. Ще изпълня всичко, което кажеш.
След като инструктира агент Форд, Стоун поведе Рубън по коридора и спря пред първата врата, намираща се на пресечката с друг, страничен коридор.
— Това е стрелбището — промърмори той в момента, в който надникнаха вътре. Уточнението беше излишно, тъй като ясно се виждаха както стендовете за стрелците, така и подвижните, надупчени от куршуми картонени мишени в дъното.
— Тръгваш отдясно и се срещаме в средата — разпореди се Стоун. — Вратата за другата зала се намира в дъното.
Разделиха се и Стоун предпазливо тръгна покрай лявата стена. Но вратата се отвори още преди да беше изминал няколко крачки. Светкавично угаси фенерчето и стисна пистолета. Почувства се странно, вероятно защото почти три десетилетия не беше правил подобни упражнения. Вдигна глава и му се стори, че вижда някакъв силует. Но светлината беше твърде слаба, за да го идентифицира, а в същото време и достатъчно силна, за да направи неизползваеми приборите за нощно виждане. Остава да застрелям по погрешка Рубън, мрачно си помисли той.