Стъпките се приближаваха. Стоун се просна по корем и запълзя към стената с мишените. Секундите бавно се точеха. Изпита странното усещане, че с него става нещо. Промяната настъпи първо в съзнанието му, а след това завладя и тялото му. Крайниците му придобиха някогашната гъвкавост, а умът му се концентрира единствено върху оцеляването. Пропълзя още малко наляво и ръцете му опряха в нещо. Вдигна глава да види какво е и внезапно му хрумна идея.
Приведеният силует бавно се придвижваше покрай лявата стена. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата — нож за хвърляне. Спря и се ослуша, после отново продължи към улея на най-близката мишена.
Секундите се точеха влудяващо бавно.
Изведнъж кореецът беше стреснат от силен вик. Рязко се завъртя и видя как нещо лети към него. Натисна спусъка и куршумите пронизаха предмета.
Стоун се прицели три сантиметра над пламъчетата и натисна спусъка. Разнесе се протяжен стон и кореецът рухна в улея. „Нещото“, което бе литнало към него, се оказа обикновена картонена мишена. Стоун бе дръпнал металното въже, за да я задвижи, същевременно надавайки остър вик. Така принуди корееца да стреля и да разкрие позицията си.
Изтекоха няколко секунди в пълна тишина, после от мрака се разнесе колебливият глас на Рубън:
— Добре ли си, Оливър?
Миг по-късно двамата стояха над трупа на корееца, убедили се, че залата е празна. Стоун включи фенерчето. На милиметри една от друга в гърдите на убития зееха две дупки. Очите му внимателно опипаха лицето и снаряжението на непознатия.
— Севернокореец — безпогрешно определи той.
— С какво точно си се занимавал като агент на ЦРУ? — попита Рубън, заковал поглед в продупчения гръден кош на жертвата.
— Официалната ми длъжност беше дестабилизатор — отвърна след кратко колебание Стоун. — Звучи доста невинно предвид задачите, които ми бяха възлагани.
В същия момент вратата на стрелбището бе пронизана от дълъг автоматичен откос и двамата светкавично се проснаха на пода.
Вратата се отвори и в залата връхлетя човек с автомат в ръце, който продължи да стреля.
Стоун ловко му подложи крак и той се просна на пода, изпускайки оръжието. Рубън светкавично се стовари отгоре му.
— Пипнах го, Оливър! — изкрещя той, стегна огромните си лапи около дребничкия нападател и изръмжа: — Я да те видим колко си печен без оръжие!
В следващия миг изкрещя от болка, тъй като непознатият заби тока си в глезена му. Хватката му отслабна съвсем леко, което беше напълно достатъчно за дребния мъж. Улучен от светкавично кроше в челюстта, Рубън политна назад. Последваха два чудовищно силни удара в тялото и коленете му се подгънаха. От широко отворената му уста бликна кръв. Ръката на мъжа се вдигна, острието на ножа мътно проблесна в полумрака и се стрелна към шията на Рубън.
Куршумът на Стоун пръсна мозъка му в последния миг преди смъртоносния удар.
— Рубън! — изкрещя той, пъхна пистолета в колана си и се втурна към приятеля си. — Рубън!
— Проклет да съм! — изфъфли през разбитите си устни Рубън и бавно се изправи на подкосените си крака. Очите му се заковаха върху лицето на Стоун. — Какво, по дяволите, търсим тук, Оливър? Тия типове са много печени!
Стоун сведе поглед към треперещите си ръце и едва в този момент усети болката в крака, с който беше препънал нападателя. Цели трийсет години не беше докосвал оръжие, но сега за една минута беше убил двама души.
— Съжалявам, че те доведох тук, Рубън — промърмори той, докато му помагаше да се изправи. — Много съжалявам!
Усетил отчаянието в гласа му, Рубън го прегърна през раменете.
— По дяволите, Оливър! — изръмжа той. — Трябва да ти призная, че ако ще умирам тук, поне се радвам, че съм в твоята компания! Но ние трябва да се измъкнем, защото не виждам как Кейлъб и Милтън ще се справят без нас!
Алекс и Симпсън влязоха в просторната тъмна зала, която миришеше лошо. Не чуха стрелбата в другия край на коридора, тъй като стрелбището беше много добре изолирано. Сложил очилата за нощно виждане, той забеляза тесен, леко наклонен пасаж, до който се стигаше по няколко метални стъпала.
— Тръгвам пръв, а ти ще ме прикриваш — прошепна той.
— Защо трябва да се правиш на герой? — попита тя.
— Кой ти е казал подобно нещо? Ако загазя, очаквам да ме измъкнеш, включително и при опасност да ти прострелят задника! А сега ме слушай внимателно. Като тръгнеш по това мостче, искам да се придържаш точно в средата му, без да се отклоняваш!
— Защо? Какво очакваш да се случи?
— Не знам и не искам да знам. Оливър току-що ми каза да вървим по средата и аз нямам намерение да пренебрегвам указанията му.