След тези думи той се обърна и предпазливо се изкачи по металните стъпала. Изчака секунда, след което пое по мостчето, придържайки се в средата. Скоро стигна до другия край и видя вратата, която водеше към съседното помещение.
— О’кей, чисто е — тихо подвикна той. — Можеш да идваш.
Симпсън забърза по стъпалата. В момента, в който стигна до Алекс, вратата долу се отвори и затвори. Двамата бързо приклекнаха.
Алекс се огледа и потупа Симпсън по рамото, сочейки вратата зад гърба си. След което й направи знак, че ще остане да я прикрива. Изчака я да се отдалечи и приклекна в края на мостчето с насочен пистолет. Обърна се и й кимна. Симпсън предпазливо открехна вратата и се плъзна навън. Очевидно доловил лекия шум, някой хукна нагоре. Алекс зае позиция да го посрещне, но за нещастие стъпи встрани от централната част на мостчето. Разнесе се остро изщракване. Подът под краката му изчезна, осветлението угасна. Алекс полетя надолу и падна в тиня, стигаща до коленете му. От другия край на резервоара се разнесе силен плясък. Вероятно и непознатият беше последвал участта му. Цареше непрогледен мрак. За нещастие при падането бе изгубил очилата за нощно виждане. Помоли се на Бога онзи да няма такива, в противен случай беше мъртъв.
Екна изстрел. Куршумът звънна в металната стена на резервоара, в доста опасна близост с главата му. Алекс приклекна, отвърна на огъня и светкавично смени позицията си. Опитваше се да не диша, защото вонята на изпражнения беше непоносима. Ранената ръка го болеше, натъртените ребра също, а шийните му прешлени сякаш бяха нанизани на нагорещени шишове. Ако не обръщаше внимание на всичко това, можеше да приеме, че е в отлична форма.
Но в момента бе изникнал друг проблем — нямаше как да сменя позицията си в тази гъста и отвратително воняща тиня, без да вдига шум. И по тази причина остана на място. Очевидно стигнал до неговото заключение, другият направи същото. При тази ситуация умираше онзи, който помръдне пръв. Ето какво имаше предвид Стоун, когато спомена за стаите на „търпението“, помисли си Алекс. След няколко минути в пълна неподвижност той си даде сметка, че трябва да смени тактиката. Бавно протегна ръка, напипа металната стена на резервоара и безшумно измъкна фенерчето си.
В следващия миг рязко се извъртя встрани. Просъскалият във въздуха нож звънна в стената и цопна в тинята. Не натисна спусъка — каквото по всяка вероятност беше очакването на противника му.
Вместо това залепи намагнитизирания край на фенерчето за металната стена и внимателно се отдалечи от него. После приклекна, протегна дясната си ръка към копчето за включване, отправи къса молитва към Бога и го натисна, светкавично отскачайки встрани. Фенерчето светна само за миг, след което се пръсна на парчета, улучено от два куршума, изстреляни в бърза последователност. Изстрелът на Алекс почти се сля с тези на противника. Чу плясъка на падащото тяло и въздъхна с облекчение. В следващата секунда над главата му се разнесе шум от бързи стъпки. Не може да бъде, стреснато вдигна глава той. Нали мостчето пропадна? Доказателство за противното беше чуждото тяло, което профуча на сантиметри от него.
Алекс се изправи в цял ръст и подскочи, опитвайки се да улучи някоя от металните стъпенки, водещи към горния ръб на резервоара. Два пъти не успя и падна обратно в противната тиня, но на третия пръстите му улучиха ръбестото късче метал. Хвана се здраво, напрегна мускули и успя да се вдигне до парапета. Оттам до вратата на съседното помещение имаше една крачка.
66
Стоун и Рубън бавно се огледаха. Бяха попаднали в помещение, което изглеждаше точно копие на прочутия тренировъчен център „Хогънс Али“ в Куонтико, използван за подготовката на агенти на ФБР в максимално близка до реалния живот обстановка. Сикрет Сървис също разполагаше с подобен център в своята база за обучение в Белтсвил. Тук имаше картонени сгради, телефонна кабина, тротоари и пресечка със светофари. На улицата беше паркиран стар черен седан със спукани гуми. И двамата изпитаха чувството, че някаква магическа машина на времето ги е пренесла в миналото.
По тротоарите бяха пръснати манекени — двама мъже, три жени и няколко деца, които изглеждаха като живи въпреки олющената боя на лицата им. Рубън забеляза, че по главите на всички имаше следи от куршуми.
Стоун му направи знак да надникне зад една от картонените сгради. Оказа се, че там са монтирани дървени стълби, водещи до всеки един от фалшивите прозорци.
— Тук тренирахме снайперските си умения — обясни той.