Хемингуей отстъпи крачка и бавно огледа трите мъртви тела. После се наведе да вдигне сабите и изведнъж замръзна, сякаш усетил, че Стоун вдига пистолета и се прицелва в тила му. Главата му бавно се извъртя към фалшивата фасада, зад която се криеха двамата приятели. Очите му се забиха в прозореца.
Беше ясно, че е усетил присъствието им, въпреки че не можеше да ги види.
Стоун се поколеба за момент, после свали оръжието. Хемингуей изчака още секунда и изчезна. Сякаш се беше разтворил във въздуха.
Симпсън тичаше колкото я държат краката, но беше напълно дезориентирана. Спря и се огледа. Имаше чувството, че е попаднала в лабиринт.
— Алекс! — отчаяно извика тя.
— Джаки!
Обърна се и хукна по посока на гласа.
— Внимавай, Джаки! Те са някъде тук!
Тя моментално спря и се сниши на колене. В началото чуваше единствено собственото си дишане, после ушите й уловиха тихи, прокрадващи се стъпки. Отстъпи назад по тесния коридор, държейки пистолета си готов за стрелба.
— Джаки?
— Тук, долу! — изкрещя в отговор тя.
Главата на Алекс предпазливо надникна иззад ъгъла. Видя я и бързо тръгна към нея.
— Какво се е случило с теб, по дяволите? — зяпна тя при вида на дрехите му.
— Не питай! — направи гримаса той и се помъчи да свали част от мръсотията по кожата си. — И да не съм те чул да споменаваш, че нямам търпение! — Обърна се и погледна през рамо. — Преди малко в тази посока покрай мен профучаха двама души. Ти видя ли ги?
Симпсън поклати глава.
— Как ще се измъкнем оттук? — попита тя.
— Много лесно, като проверяваме пода.
— Какво!?
Без да си прави труда да отговоря, Алекс се насочи към дъното на коридора. Спря на мястото, където се пресичаше с друг, отпусна се на колене и внимателно огледа пода.
— Мамка му! — изръмжа той. — Какво ще кажеш за това?
Симпсън побърза да се присъедини към него.
— Виждаш ли го? — попита той и посочи една точица, полускрита в някаква пукнатина.
— Червена точка — кимна Симпсън. — Какво значи тя?
— Накъде да завием.
— Как?
— От теб моряк не става.
— Защо?
— Защото не знаеш, че червеното значи „бакборд“, а това пък значи „ляво на борд“.
Алекс свърна наляво, следван от Симпсън. Не след дълго стигнаха друга пресечка, също обозначена с точка, но зелена.
— Зеленото значи „щирборд“, „дясно на…“
— Ясно — прекъсна го Симпсън.
Скоро стигнаха края на коридора.
— Откъде знаеш за тези точки? — пожела да узнае Симпсън.
— От Оливър.
— Значи наистина е бил тук — тихо прошепна тя.
— Никога не съм се съмнявал — изгледа я продължително Алекс и се обърна към вратата в дъното на коридора. — Оливър каза, че помещенията от тази страна са само две. Което означава, че отвъд тази врата може да е…
— Президентът.
— И Хемингуей — мрачно добави той.
— Той е федерален агент, Алекс. Може би е на наша страна.
— Този човек е предател, Джаки! И вероятно ще те убие с малкия си пръст. Не се колебай, ако ти се отдаде случай да го гръмнеш!
— Алекс!
— Говоря сериозно, Джаки! Просто го направи! А сега да вървим.
Докато Алекс и Симпсън си пробиваха път през лабиринта, Стоун и Рубън влязоха в една зала, оборудвана доста странно — увиснала от тавана желязна клетка, вериги по стените, маси на колелца, подноси с хирургически инструменти и нещо, което приличаше на електрически стол.
Стоун заби очи в стола и тежко въздъхна.
— Това е Стаята на истината — промърмори той. — Тук пречупваха хората и ги принуждаваха да говорят. Но „истината“ е, че го правеха с всички, включително и с мен. — Посочи стола и добави: — На един колега му пуснаха прекалено силен ток и сърцето му спря. Семейството му бе уведомено, че е изчезнал безследно по време на мисия. Но най-вероятно е погребан някъде тук, в Планината на смъртта.
— Което като нищо може да се случи и с нас — мрачно добави Рубън.
— Да продължаваме, защото от всичко това ми призлява.
Но едва направили няколко крачки, вратата зад тях рязко се отвори.
— Бягай! — извика Стоун и стреля към корееца, който се изправи на прага. Онзи мигом отвърна на огъня и Стоун беше принуден да залегне зад електрическия стол.
Настана пукотевица. Стоун спря за миг да смени пълнителя и ясно чу крясъка на приятеля си.
— Уцелиха ме. Оливър, раниха ме с нож!
— Рубън! — изкрещя Стоун и бързо приклекна, тъй като два куршума свирнаха край ушите му. Отляво се разнесе пронизително дрънчене, сякаш някой бе преобърнал маса с инструменти. Западаха и други предмети. Взел бързо решение, Стоун вдигна пистолета и стреля по осветителните тела на тавана.