— Ще имам достатъчно време да се справя с този проблем, Том. Недалеч оттук има една изоставена галерия, която е идеално място за ненужни трупове. Всички, с изключение на един, който мисля да покажа на света.
— Бренан?
— Трябва да си свърша работата.
— Означава ли това, че възнамеряваш да ни избиеш? — обади се Стоун.
— Ти ми изглеждаш познат — промърмори капитан Джак.
— Не отговори на въпроса ми.
— Да, мисля да ви избия — кимна онзи, погледна към Хемингуей и подхвърли: — Аз свърших това, което искаше от мен, Том. Видя какво стана в Бренан: една перфектна операция.
— Няма да е перфектна, ако и президентът загине — сухо отвърна Хемингуей. — Аз трябва да го върна жив и здрав, защото обещах.
— Ако става въпрос за пари, Щатите имат много повече от корейците — обади се Симпсън.
— Не съм чак толкова алчен — поклати глава капитан Джак. — А и сериозно се съмнявам, че ще ми платят. Та вашата страна е най-големият длъжник на света.
След тези думи се обърна и стреля в левия крак на Хемингуей. Лицето на Том се сгърчи и той бавно рухна на колене. Вторият куршум го улучи в дясната ръка.
— Стига, за бога! — изкрещя Симпсън.
— Съжалявам, че ти причинявам болка, Том — спокойно каза капитан Джак. — Но нямам никакво желание да приключа живота си със строшен врат.
— Надявам се, че все пак ще помислиш още веднъж — процеди през стиснати зъби Хемингуей.
— Защо трябва да го правя?
— Защото вратите на килиите са минирани.
— В такъв случай ще те помоля да дезактивираш бомбите и да отключиш вратите.
Хемингуей мълчаливо поклати глава.
— Ако не го направиш, ще започна да ги избивам един по един! — изръмжа капитан Джак и посочи с пистолета си към групичката.
— Нали и без това ще ги избиеш — равнодушно отвърна Хемингуей.
— Е, ще проверим докога ще издържиш. Ти си прекалено цивилизован, Том, и това май е единствената ти слабост.
Стоун успя да улови погледа на Хемингуей и му посочи нещо с леко повдигане на брадичката. Той отвърна с едва забележимо кимане.
Капитан Джак притисна дулото в слепоочието на Джаки и мрачно обяви:
— Сбогом, която и да си ти.
— Името ми е Джон Кар — внезапно се обади Стоун и направи крачка напред. — Прав си, че се познаваме.
Джак отмести пистолета си, огледа го от главата до петите и изненадано промърмори:
— Джон Кар, разбира се. Годините, изглежда, не са били много благосклонни към теб!
— Едно време беше гаден предател, сега пак си същият! — презрително процеди Стоун.
— За разлика от теб се придържах към собствени принципи — озъби се капитан Джак. Насочил вниманието си към Стоун, той не забеляза как Хемингуей бавно се приближава към стената.
Стоун направи още една крачка напред, блокирайки погледа му.
— Защо не убиеш мен! — хладно попита той. — Предполагам, че ще изпиташ удоволствие, тъй като цял живот си ми дишал праха.
— Все същият нафукан мръсник! — изръмжа капитан Джак.
— Но за разлика от теб аз съм си го заслужил. Какво беше последното ти прецакване? О, сещам се. Разчете погрешно барометричните показания и пропусна целта. Година по-късно ме изпратиха да поправя грешката ти. Открай време си некадърен.
Капитан Джак насочи пистолета си в главата му.
— Този път не е нужно да мисля за атмосферното налягане! — изсъска той.
В същия миг Хемингуей скочи и натисна електрическия ключ. Потънаха в мрак. Капитан Джак натисна спусъка. Настъпи невъобразима суматоха. Разнесоха се викове и стенания. После екна пронизителен писък, последван от падането на тяло.
Лампите светнаха. Капитан Джак лежеше на пода, а оръжието му го нямаше. Стоун се беше надвесил над него с нож в ръка, който за всеки случай беше взел от Стаята на истината. Острието беше изцапано с кръв, кожа и власинки плат.
— Мръсно копеле! — изстена капитан Джак, притиснал с ръце прасците си, срязани така, че да го обездвижат напълно. — Защо не ме уби?
— Защото не се налагаше — спокойно отговори Стоун.
— Слушай ме внимателно, негоднико! — задъхано извика капитан Джак. — Предлагам по десет милиона за всеки от вас, ако убиете Бренан! — Видя презрението в очите им и отчаяно добави: — Един човек, какво толкова!
— Ако не млъкнеш, теб ще убия! — изръмжа Алекс.
Хемингуей успя да се задържи на крака, облегна се на стената и изпъшка:
— За да сложим край на тази история, трябва да отведете президента на сигурно място!
Алекс го погледна с недоверие.
— Не знам какви са били налудничавите ти намерения, а и не ме интересува! Но резултатът е, че изправи света на ръба на войната! Затова единственото нещо, което смятам да направя, е да върна президента там, където му е мястото. Пътьом ще се обадим по телефона, за да спрем унищожението на шест милиона души изцяло по твоя вина! — Насочи пистолета си в гърдите на Хемингуей и изръмжа: — А сега или отваряш проклетата врата, или отиваш по дяволите!