Хемингуей се олюля, но успя да се задържи на крака.
— Аз не съм предател, независимо какво си мислите! Направих го за родината, за целия свят!
— Отваряй вратата! — изрева извън себе си Алекс. — Веднага!
Хемингуей извади връзка ключове и пъхна един от тях в ключалката.
— Нали беше минирана? — дрезгаво се обади капитан Джак.
— Излъгах те — отвърна Хемингуей и дръпна вратата.
Стоун и Алекс изнесоха отпуснатото тяло на президента и го подпряха на стената. После отидоха да освободят и Честити, която настаниха до него.
Алекс измъкна мобилния си телефон, после гневно тръсна глава.
— По дяволите! Забравих, че тук няма сигнал! Трябва час по-скоро да излезем навън и да се свържем с Вашингтон!
— Мисля, че не е необходимо — обади се един глас зад гърба му.
Всички се обърнаха. В дъното на коридора стоеше Картър Грей с автомат в ръце, а зад гърба му се виждаха още шестима въоръжени мъже.
68
— Слава богу! — каза Симпсън и тръгна към кръстника си. Но Грей беше насочил вниманието си към Хемингуей.
— Президентът беше в хеликоптера, с който ме върна, нали? — процеди през зъби той. Не очакваше отговор, а и не го получи. Поклати глава и мрачно добави: — Фалшифицира моите файлове, събра армия от мъртъвци и отвлече държавния глава!
— Президентът е добре, Картър — обади се Симпсън. — Само са го упоили.
— Слава богу — кимна Грей и направи знак на хората си. — Оттук нататък го поемаме ние.
— Чакайте! — извика Хемингуей. — Той трябва да бъде върнат както аз съм го планирал! Иначе ще излезе, че всички онези хора, които бяха избити в Пенсилвания, са умрели напразно! Но те се жертваха за един по-добър свят!
— Ти се ненормален! — изгледа го с отвращение Грей, овладя се и бавно се обърна към Стоун. — Здравей, Джон. Едва ли можеш да си представиш в какъв шок изпаднах, когато разбрах, че си жив! — Очите му се изместиха към проснатия на пода капитан Джак, който продължаваше да притиска окървавените си крака. — Същото важи и за този твой стар приятел. Възкръсването май ще се окаже шлагерът на двайсет и първи век.
— Не бях готов да умра според твоята програма, Картър — отвърна Стоун.
— Хей, за какво говорите?! — смаяно извика Симпсън, местейки очи от единия към другия.
— Времето изтича! — напрегнато се обади Алекс. — Трябва да уведомим Белия дом, за да спрат изстрелването!
Но Грей не му обърна внимание.
— Джаки, ела — нареди на Симпсън той.
— Какво?! Не чу ли какво казва Алекс? Трябва да спрем изстрелването!
— Ние с теб ще напуснем това място заедно, а ти ще забравиш всичко, което си чула и видяла тази вечер! Ясно ли е?
Погледът на Симпсън бавно се плъзна по лицата на присъстващите.
— Едва ли можеш да разчиташ, че тези хора ще премълчат факти, които поставят под заплаха сигурността на страната — поклати глава тя.
— Те не ме интересуват, Джаки. В момента съм загрижен за теб.
— Ти си единствената, която ще излезе жива от това подземие, агент Симпсън — отчетливо произнесе Стоун, хвърли кос поглед към Грей и добави: — В компанията на президента, надявам се…
— Какво говорите?! — извика Симпсън, погледна втренчено кръстника си и веднага разбра, че думите на Стоун са безпощадната истина. Ръката й се стрелна към безжизненото тяло на Бренан. — Това тук е президентът на Съединените щати!
— Знам — кимна Грей. — Но в момента Овалният кабинет се обитава от един друг човек, който е не по-малко способен да управлява страната.
Симпсън се извърна към въоръжените мъже, придружаващи Грей.
— Той се готви да ликвидира президента! — извика тя. — Трябва да му попречите!
— Ако тези хора не ми бяха предани, едва ли щяха да са тук — каза Грей.
— Картър, моля те! — проплака Джаки. — Шест милиона човешки същества ще умрат, ако не се свържем с Белия дом!
— Шест милиона сирийци! — натъртено отвърна Грей. — Имаш ли представа колко са терористичните организации, подпомагани от любимата ти Сирия? Там е главният център за набиране на атентаторите, които се взривяват в Ирак. Отдавна трябваше да пуснем бомба над тази проклета страна!
— Господи, ти си се побъркал! — погледна го с отчаяние Симпсън.
— Не става въпрос за отделен човек, Джаки — спокойно отвърна Грей. — Става въпрос за нещо далеч по-важно — за войната между доброто и злото и това трябва да бъде ясно на всички. Но за да стане така, са нужни саможертви, включително от страна на президента. — Замълча за момент, после добави: — Сигурен съм, че баща ти прекрасно разбира това.