— Глупости! — изкрещя като обезумяла Симпсън. — Той ще бъде първият, който ще те прати в затвора!
— Ела насам, Джаки! — заповяда Грей. — Веднага!
— Не! — отсече тя. — Ще се наложи да ме убиеш с другите!
— Моля те, не ме принуждавай да го правя.
— Пазете се! — внезапно изкрещя Алекс и се хвърли към президента.
Но някой се оказа по-бърз от него.
Екна изстрел. Разнесоха се писъци, тропот на крака и звън на метал в метал. После настъпи тишина.
Джаки Симпсън подгъна колене и бавно се срина върху студения бетон. Куршумът, предназначен за Бренан, беше пронизал сърцето й. Грей изкрещя от ужас и се втурна към капитан Джак, който беше стрелял срещу президента с малък револвер, скрит в кобура на глезена му. Но Симпсън се беше изпречила на пътя му.
Алекс приклекна до тялото, провери пулса й и поклати глава.
— Джаки! — проплака Грей, вперил очи от мъртвата си кръщелница.
— Бет! — замаяно прошепна Оливър Стоун.
Възклицанието му бе доловено единствено от Алекс, който учудено вдигна глава. Бет?!
Грей насочи пистолета си към капитан Джак, но гласът на Стоун го спря.
— Ако го застреляш, губиш връзката със заговорниците от Северна Корея! — изкрещя той.
Пръстът на Грей остана на спусъка, но не го натисна.
Стоун видимо трепереше, когато каза настойчиво:
— Трябва да закараме президента в Медина, каквито бяха плановете на Хемингуей.
— Това е напълно изключено! — отсече Грей.
— Напротив, това е единственият ти ход, Грей! Не можеш да причиниш смъртта на шест милиони невинни човешки същества!
— Невинни ли? — кипна Грей и рязко се завъртя. — Тези мръсници ме лишиха от семейство! Те ми отнеха всичко скъпо на този свят!
— Моята страна ми причини същото — отвърна Стоун.
Изправени един срещу друг, двамата се гледаха с пламтящи очи. Останалите безмълвно ги наблюдаваха. Накрая Стоун сведе поглед към мъртвата Джаки и глухо добави:
— И аз изгубих всичко, точно като теб…
— Не бих могъл да пренеса президента в Медина — поклати глава Грей. — Нямаме достатъчно време.
— Мисля, че Хемингуей има предвид една Медина, която се намира доста по-близо — отвърна Стоун.
Очите на всички се насочиха към Том.
— Имаш ли хеликоптер? — обърна се той към Грей. Шефът на разузнаването кимна. — В такъв случай ще стигнем до моята Медина за по-малко от два часа, доста преди крайния срок.
— Да речем, че приема — въздъхна Грей. — Но какво пречи да се обадя от хеликоптера и да кажа, че съм открил президента в тази тъй наречена Медина?
— Трябва да си там, за да отговориш на въпросите, с които ще бъдеш засипан. Медиите и обществеността ще настояват за тези отговори, и то с всички подробности.
— Дава ти се възможност дори да обереш лаврите, Картър — обади се Стоун. — Ще се превърнеш в национален герой.
— А как точно ще стане това?
— Ти си умен човек, ще измислиш нещо по време на полета.
— Но този човек остава на мое разположение! — остро каза Грей, сочейки капитан Джак.
— Няма проблем — кимна Стоун. — Сигурен съм, че ще изстискаш от него цялата информация, с която разполага.
— Хемингуей също! — постави следващото си условие Грей.
— Хайде да тръгваме! — нетърпеливо извика Алекс.
Всички се насочиха към изхода. Стоун изостана, наведе се над Джаки и погали косите й. Грей се обърна тъкмо навреме, за да види как хваща все още топлата ръка на младата жена и я обръща с дланта нагоре. Белегът във форма на полумесец си беше там, непроменен от годините. Видя го за пръв път в онзи не много далечен ден, когато се наведе да събере монетите. По бузите му се търкулнаха сълзи — сълзите от кошмарния сън, в който бе изгубил дъщеря си. Но сега беше още по-лошо, защото кошмарът се беше превърнал в действителност. Наведе се и нежно я целуна по бузата.
Когато се изправи, срещна погледа на Грей, който пристъпяше от крак на крак и мълчеше.
— Направи всичко необходимо да прибереш тялото й за достойно погребение! — прошепна той.
Грей кимна.
Стоун мина покрай него и се насочи към изхода.
Скоро всички излязоха навън и се насочиха към хеликоптера, който чакаше на близката поляна.
Пилотът надникна от кабината и извика:
— Накъде?
— Към Медина — извика в отговор Хемингуей.
— Какво?!
— Адресът е в джобчето на ризата ми.
Един от въоръжените мъже посегна към джоба му и измъкна лист хартия. Прочете съдържанието му и озадачено погледна Хемингуей. Изправил се зад него, Стоун успя да зърне адреса и кимна. Беше се оказал прав.