Хемингуей спокойно зае място в задната част на кабината, но в следващия миг главата му се заби в лицето на агента до него. Строши носа и дясната му скула. После с все сила ритна седалката отпред. Тя се откъсна от основата си и полетя напред, а агентът в нея заби глава в предното стъкло. В следващата секунда Хемингуей тичаше към гората, забравил за раната в крака си.
Алекс веднага се втурна след него, преодолявайки с мъка клоните и шубраците по пътя си. Как е възможно да не мога да настигна един човек, ранен в крака? — с отчаяние се запита той. Протяжен вик някъде отпред го накара да увеличи темпото. Изскочи от храстите и заби пети в меката пръст, с мъка удържайки инерцията си. Пред него зейна дълбока пропаст, чието дъно се губеше в мрака. Можеше да разчита единствено на слуха си, тъй като не виждаше абсолютно нищо. Задъханите мъже от охраната се изправиха до него миг след като се чу някакъв приглушен плясък. Алекс посочи черната пропаст и мълчаливо поклати глава.
Том Хемингуей беше мъртъв.
69
Заобиколен от най-близките си сътрудници, изпълняващият длъжността президент Бен Хамилтън беше заковал поглед в телевизионния екран. Материалът, който течеше по него, беше аматьорски — изпълнен с подскачане и рязка смяна на кадрите, но това беше напълно естествено, тъй като професионалните телевизионни екипи отдавна бяха напуснали Сирия. Все пак ясно личеше, че в Дамаск цари пълен хаос. Изходните артерии бяха претъпкани от коли, а по улиците се блъскаха обзети от ужас граждани. Според някои съобщения летището било задръстено от хора, които отчаяно се опитвали да намерят място в последните самолети, напускащи сирийската столица.
Хамилтън и приближените му мълчаливо гледаха паническото бягство на мъже и жени, понесли на ръце малки деца; войниците с рупори призоваваха към по-бърза евакуация. Няколко неясни кадъра показваха как тълпата пребива до смърт неизбежните мародери, появили се по улиците на града. Хамилтън издържа до момента, в който на екрана си появиха няколко невръстни изгубени дечица, които бяха стъпкани от побеснялата тълпа.
— Изключете проклетия телевизор! — заповяда той и екранът угасна.
Писалището му беше затрупано с официални послания от всички краища на света, които настояваха за отмяна на ядрения удар. Милиони американци заливаха улиците и площадите на страната, а телефонната централа на Белия дом прегряваше от протестни обаждания.
Министърът на отбраната се отпусна на съседното кресло и Хамилтън му отправи един изпълнен с отчаяние поглед.
— Знам на какво огромно напрежение сте подложен, сър — каза Декър, усетил колебанието на върховния главнокомандващ. — Знам за какво настоява светът. Но ако сега отстъпим, ще изгубим безвъзвратно доверието на хората, което означава, че губим всичко.
— Разбирам, Джо — бавно отвърна Хамилтън.
— Междувременно се случиха нови неща, сър.
— Какви? — вдигна глава Хамилтън.
— Атмосферните условия над една определена част на Атлантическия океан са доста необичайни и специалистите предупреждават, че връзката с „Тенеси“ може да бъде изгубена всеки момент.
— В такъв случай трябва да отложим изстрелването.
— Атмосферните условия не могат да повлияят на изстрелването — поклати глава Декър. — Ракетата е оборудвана с инерционно насочване. Проблемът ни е по-скоро в комуникацията с подводницата.
— Какво искаш да ми кажеш, Джо? — мрачно попита Хамилтън.
— Предлагам да приключим с цялата операция, преди да сме изгубили връзка.
— Какво?! — подскочи Хамилтън и погледна часовника си. — Остават цели петдесет и две минути!
— Каква е разликата, господин президент? Ако бяха решили да освободят Бренан, досега да са го направили. На практика ние даваме на противника възможност да организира ответен удар. Ако не го направим веднага, има опасност да изгубим връзка с „Тенеси“.
— Не можем ли да използваме друга установка?
— Подводницата е на идеална позиция за нанасянето на удар срещу Дамаск, екипажът е готов. А дори да възложим удара на друга в района, пак ще имаме проблеми с комуникациите.
— В такъв случай кажете на „Тенеси“ да осъществи изстрелването в точно уречения час, ако загубим връзка.
— При употребата на ядрено оръжие това е невъзможно, сър. Ще изстрелят ракетата само след изричната ни заповед. Те не гледат часовници — по всяка вероятност ще успеем да организираме и нещо друго, но то при всички случаи ще бъде след изтичането на крайния срок. А това отново ще подкопае доверието към нас, сър.