— Значи нямаме избор, така ли? Ние ги удряме и чакаме да отвърнат. И докога? Докато всички отидем по дяволите?
Хамилтън видя, че очите на присъстващите са приковани в него. Господи, смили се над мен!
— Осъществете контакт със сирийците! — заповяда той. — Обяснете им, че имат последен шанс!
Погледите се отместиха от него и се забиха в пода, а той стисна главата си с ръце.
— Почакайте, моля ви! — скочи Андреа Мейс. — Сър, помислете малко! Защо да не ни върнат Бренан, ако действително го държат в свои ръце? Защо да обричат на смърт милиони хора?
— Защото са терористи! — рязко отвърна Декър. — Защото това е начинът им на мислене. Нямаме друг избор, освен да отвърнем на удара по най-решителен начин! Всичко останало би означавало, че насърчаваме агресията им срещу нас.
Хамилтън отмести поглед, а държавният секретар безсилно се отпусна на стола си.
Декър вдигна слушалката на специалния телефон и заповяда незабавно да предадат последното предупреждение на САЩ към Сирия и групировката „Шария“. Отговорът дойде няколко минути по-късно.
— Е? — вдигна глава Хамилтън.
— Ако прочистим посланието им от хули и сквернословия, то звучи приблизително така: „Бог ще ви накаже за злото, което се готвите да сторите“ — сухо отвърна Декър. — Разрешавате ли да вляза във връзка със Стратегическото командване, сър?
Колебанието на Хамилтън беше видимо и Мейс побърза да се възползва.
— Господин президент, най-настоятелно ви моля да помислите добре! — твърдо каза тя. — Ако унищожим Дамаск, на тази земя никога няма да има мир. Никога!
Декър застана между нея и президента.
— И в момента няма мир, господин президент! — извика той. — Но ако вие не изпълните заплахата, тази страна ще бъде лишена от цялата си мощ! Ще станем за смях на света! А аз добре зная, че вие не сте такъв лидер! — Замълча за миг, после натъртено добави: — Трябва да го направим, сър!
Хамилтън вдигна глава и кимна.
— Предай заповедта, Джо.
Декър се свърза с щаба на Стратегическото командване, откъдето незабавно осъществиха връзка с командира на „Тенеси“. След броени минути ракетата „Трайдънт“ щеше да изскочи от океанските дълбини. Огромната скорост при изстрелването щеше да я обвие в облак нажежена пара, който нямаше да позволи върху корпуса й да попадне дори капка вода. Трийсет минути по-късно, летейки с двайсет и две хиляди километра в час, тя щеше да се стовари върху Дамаск.
В първия момент никой не реагира на пронизителния телефонен звън. После Хамилтън бавно се обърна. Звънеше онзи телефон! Втурна се към писалището и рязко вдигна слушалката.
— Ало?
В следващия миг пребледня, ръката му притисна гърдите. Повечето от сътрудниците му бяха сигурни, че ще получи удар.
— Освободили са го! — неистово изкрещя той. — Освободили са Бренан!
Извъртя се към Декър и дрезгаво нареди:
— Отменям изстрелването! Бързо, обади се!
Декър грабна слушалката пред себе си и бързо предаде заповедта за отмяна на старта. После физиономията му рязко се промени.
— Какво?! Не може да бъде!
Всички се вторачиха в него.
— Бурята в Атлантическия океан е прекъснала сателитните комуникации! — съобщи с посивяло лице той. — „Тенеси“ е потвърдила заповедта за изстрелване, а в момента Стратегическото командване не може да се свърже с нея!
— Идиот! — ревна Хамилтън. — Знаех си, че трябва да изчакам до последната минута!
— О, господи! — простена Андреа Мейс.
Хамилтън издърпа слушалката от ръцете на Декър и грубо го блъсна встрани.
— Говори изпълняващият длъжността президент Хамилтън! Направете всичко възможно да се свържете с проклетата подводница и да отмените изстрелването! Не ме интересува как ще го направите, искам резултат!
По челото му изби пот, а коленете му трепереха толкова силно, че се принуди да ги опре в писалището.
Шокиран от грубостта му, Декър се облегна на стената и опипа удареното си рамо.
Хамилтън се съвзе и отново стисна слушалката.
— Ако се налага, взривете подводницата! — изрева той. — Искам да спрете изстрелването, и толкоз!
Секундите бавно се точеха. В Овалния кабинет се възцари мъртва тишина. Хамилтън най-после остави слушалката и бавно се свлече на колене. Имаше вид на човек, който всеки момент ще припадне.
— Спряха… Спряха изстрелването… — прошепна на пресекулки той. — Една секунда преди старта…
Съобщението бе прието без овации. Подчинените му бяха твърде сковани от ужас, за да реагират.
Но положението под повърхността на Атлантическия океан вероятно беше друго. Там сто петдесет и пет матроси със сигурност изразяваха радостта си по друг начин.