„Трябва да си даваме сметка, че тези хора не се спират пред нищо — отговори един от опонентите му. — След като не успяха да ни разбият с терористичните си актове, стана ясно, че ние не само отвръщаме на удара, но и сме на път да спечелим войната срещу тероризма. Затова сменят тактиката.“
„И решават да не ни избиват?“ — учудено попита умереният.
„Точно така“ — отвърна с лукава усмивка другият.
Бренан получи копие от исканията на похитителите и се затвори в кабинета си. Остана ужасен от факта, че САЩ са били на косъм от ядрена бомбардировка над една страна, която нямаше участие в приписваното й престъпление. Макар че публично похвали заместника си за проявената твърдост и кураж, той беше дълбоко смаян от лекотата, с която Хамилтън беше взел решението за употреба на ядрено оръжие. И това го накара сериозно да се замисли. Изглежда, беше по-добре да си потърси друг партньор за предстоящата предизборна надпревара.
След освобождаването на президента световните медии започнаха да говорят далеч по-открито за исканията на похитителите. В столиците на страните от Европа, Южна Америка и Азия обръщаха внимание най-вече на същността на тези искания, защото върху тях не падаше сянката на убити хора и жестоки разрушения.
В крайна сметка Бренан реши да свика Съвета за национална сигурност и постави на обсъждане исканията на похитителите.
— Това е абсурд, сър — изрази протеста си съветникът му по националната сигурност. — В никакъв случай не можем да се съобразяваме с подобни искания!
— Дори обсъждането им ще бъде признак за слабост от наша страна — подкрепи го министърът на отбраната Декър.
— Бяхме на секунди от убийството на шест милиона души заради неточна информация! — раздразнено отвърна президентът.
— Не ние започнахме това, сър — контрира Декър. — А при всички случаи съществува риск.
— Останахме единствената суперсила и разполагаме с ядрен арсенал, който може да унищожи света! — мрачно го изгледа Бренан. — Затова сме длъжни да се въздържаме дори когато другите не го правят!
От начина, по който го гледаше, беше ясно, че по време на втория му мандат ще има не само нов вицепрезидент, но и нов министър на отбраната.
Бренан извади от джоба си лист хартия. Това беше бележката, която откриха у него при освобождаването му. Голямата саможертва ражда голямата надежда. В историята имаше много примери, че в подобни времена се раждат и великите президенти.
Той обърна гръб Джо Декър и неговите сътрудници от Пентагона и спря поглед на държавния секретар Андреа Мейс.
— Мисля, че е време да се залавяме за работа.
70
Джаклин Елизабет Симпсън беше погребана в Северна Вирджиния. На траурната церемония присъстваха сломените й родители, близки на семейството, политически личности, представители на Сикрет Сървис и кръстникът й Картър Грей.
Оливър Стоун също беше там, но остана встрани, скрит зад близките дървета. Беше облечен в нов черен костюм, купен от приятелите му. Мъдрите и утешителни слова на свещеника не достигаха до ушите му, а погледът му беше закован в ковчега, в който лежеше дъщеря му Бет.
Церемонията свърши и присъстващите бавно се разпръснаха. Стоун напусна укритието си и помоли гробарите да почакат малко.
— Вие член на семейството ли сте? — попита го единият от тях.
— Да — кимна Стоун.
Отпусна се на колене пред ковчега и дълго не помръдна, опрял длан в гладката полирана повърхност.
Най-накрая се изправи с треперещи крака, наведе се да целуне капака и остави върху него една самотна маргаритка.
— Сбогом, Бет, обичам те — тихо прошепна той.
На другия ден членовете на клуба „Кемъл“, Алекс и Кейт се събраха в къщичката на Стоун. Докторите бяха обработили раните на Рубън, възползвайки се от шанса да отстранят и два доста големи камъка от бъбреците, които отдавна го мъчеха. Честити се беше възстановила напълно, без абсолютно никакъв спомен за кошмара, който беше преживяла.
Алекс разгърна вестниците, поместили на челно място репортажи за погребението на Джаки Симпсън.
— Загина като герой, но ще я запомнят като жертва на пътно произшествие — горчиво поклати глава той.
— Грешиш — твърдо рече Стоун, седнал зад малкото си писалище. — Ще бъде запомнена с много други неща.
— И още нещо не мога да преглътна — смени темата Алекс. — Мръсникът Картър Грей се опита да убие президента, а днес го честват като национален герой. Би трябвало да направим нещо.