— Ако предлагаш да направим публични изявления, всичко ще излезе на бял свят — обади се Рубън. — А аз не съм сигурен, че страната може да го понесе.
— Картър Грей ще си получи заслуженото — тихо каза Стоун. — Аз лично ще се погрижа.
Всички се обърнаха да го погледнат, но от изражението му разбраха, че не е склонен да им дава обяснения.
— Е, в такъв случай да започваме — изправи се Рубън, прочисти гърлото си и обяви: — Откривам специалното заседание на клуба „Кемъл“ с дневен ред приемане на нови членове. Предлагам кандидатурите на агент Алекс Форд и Кейт Адамс заради изключителната помощ, която оказаха на клуба, и за безупречната им служба на правителството на Съединените щати. Има ли възражения?
— Няма — отговориха едновременно Милтън и Кейлъб.
— Всички, които са „за“, да вдигнат ръка.
Присъстващите охотно се подчиниха.
— Благодаря — обади се Алекс. — Но имам един въпрос: защо този клуб се нарича „Кемъл“?
— Защото камилите са сред най-издръжливите животни на земята и никога не се предават — отвърна Стоун.
— Не го слушайте — възрази с лека усмивка Рубън. — Истинската причина е друга: през двайсетте години на миналия век е съществувал един по-различен клуб „Кемъл“. Вдигнали чаши в ръка, неговите членове са се клели да се борят срещу Сухия режим до последната капка уиски! Ей това е клубът, за който гласувам с две ръце!
След края на заседанието Алекс изостана от другите гости, за да размени няколко думи с домакина.
— Значи Оливър Стоун всъщност е Джон Кар — подхвърли той.
— Беше Джон Кар — отвърна Стоун. — Но той е мъртъв.
— Спомена пред Грей, че родината е отнела семейството ти — настоя Алекс. — Какво имаше предвид?
Стоун се върна на мястото си зад бюрото и несъзнателно размести хартиите върху него.
— Ще ти отговоря така: въобразявах си, че съм изпълнил „дълга“ си към родината, но тя очевидно беше на мнение, че човек като мен не може да напусне току-така. — Замълча за момент, после глухо добави: — най-много съжалявам, че заради моята работа пострада семейството ми.
— Дъщеря ти се е казвала Бет, нали? — внимателно подхвърли Алекс. — Родена в Атланта?
— Откъде знаеш? — втренчено го погледна Стоун.
Алекс си спомни за дребния инцидент в залата с базата данни на НРЦ. Симпсън бе казала на Хемингуей, че в личното й досие са сбъркали рожденото й място. Но нямаше грешка — тя бе родена в Атланта, а не в Бърмингам, откъдето беше семейството й. После си представи високите руси Симпсънови, които сравни с дребничката им тъмнокоса дъщеря. Вече имаше представа как е изглеждала съпругата на Стоун и това го убеди, че Джаки Симпсън и Бет Кар са едно и също лице.
— Пишеше го в досието й — смутено промърмори той.
Стоун разсеяно кимна.
— Мъчно ми е за теб, Оливър — прошепна Алекс и сложи ръка на рамото му.
— Не ме съжалявай, Алекс. В живота си съм вършил много неща, за които се мразя. Бих могъл да се оправдая, че съм ги вършил в името на родината, но не е кой знае какво оправдание, нали?
Приключил поредното съвещание с президента, Картър Грей крачеше по моравата пред Белия дом към чакащия го хеликоптер. Разговорът премина добре въпреки любопитните — и по негово мнение обезпокоителни — забележки на Бренан за промяна на политиката спрямо Близкия изток. Но тези мисли напуснаха главата му в момента, в който зърна човека, който се беше изправил от другата страна на оградата. Оливър Стоун махна с ръка към Рубън, който беше яхнал древния си мотоциклет на няколко крачки от него, после посочи на запад. Грей проследи движенията му и кимна.
Няколко минути по-късно лимузината му бавно се плъзна след мотоциклета. Както очакваше Грей, той се насочи към военното гробище „Арлингтън“. След броени минути двамата със Стоун се изправиха до надгробната плоча на Джон Кар, а охраната остана на почетно разстояние.
— Мога да ти отделя най-много десет минути, Джон — каза Грей.
— Името ми е Оливър Стоун.
— Все едно — нетърпеливо отвърна Грей.
— Пет минути ще бъдат предостатъчни.
— В такъв случай започвай.
— Как стана така, че дъщеря ми е била осиновена от Симпсън?
Грей беше леко изненадан от този въпрос.
— Както знаеш, Роджър Симпсън беше мой колега в ЦРУ — започна той. — Бяхме много добри приятели. Решението изглеждаше добро, тъй като те не можеха да имат деца. Съпругата ти нямаше никакви роднини, а аз не можех да зарежа детето на произвола на съдбата, въпреки че някои хора в управлението настояваха то също да бъде разстреляно. Нямах представа, че си жив, Джон.