— Май пак сме чели вестниците, а? — каза Стоун.
— Използвам вестниците да се посмея, като всеки друг.
— Джеймс Бренан е опитен политик с първокласен ум — стана сериозен Стоун. — Умее да печели доверието на хората. Но в душата му властват демони. Истинските му планове са дълбоко скрити от обществеността.
— Май имаш предвид Картър Грей, а не президента внимателно го погледна Рубън.
— Аз съм събрал факти за няколко конспирации от глобален мащаб, за които медиите мълчат — намеси се Милтън.
— А пък аз лично съм регистрирал три случая, при които сегашният председател на Камарата е изневерил на прелестната си съпруга — промърмори Рубън и сведе очи към записките си.
— Лично ли? — недоверчиво го изгледа Кейлъб.
— Двама мои близки познати с добри контакти в тези среди ме държат в течение. Ясно е, че въпреки проблемите на предшествениците си в това отношение нашият уважаван конгресмен продължава да си пъха инструмента където не му е мястото. — Рубън размаха бележките си. — Тук е регистрирано всичко!
— Какви близки познати? — настоя Кейлъб.
— Високопоставени източници, които желаят да останат анонимни, по дяволите! — ядосано отвърна Рубън и натика хартиите обратно в джоба си.
— Нека ви запозная с моите теории — нетърпеливо се намеси Милтън, след което цели двайсет минути говори за тайните контакти между Северна Корея и Великобритания, по въпросите на световния тероризъм, а също така и за възможната атака срещу еврото и йената от страна на йеменска бизнес клика, финансирана от член на саудитското кралско семейство.
— По мое мнение тези факти свидетелстват за приближаването на отдавна очаквания апокалипсис от световен мащаб — заключи той.
Останалите членове на клуба „Кемъл“ бяха съкрушени, както обикновено ставаше след филипиките на Милтън.
— Не мислиш ли, че информацията за контакти между Северна Корея и Великобритания е малко преувеличена, Милтън? — попита Рубън. — Според мен шибаните корейци са напълно лишени от чувство за хумор, а каквото и да кажеш за британците, те са доста духовити хора.
Стоун се обърна към Кейлъб.
— Нещо интересно в твоята област?
— Бяхме доста притеснени от факта, че не успяваме да открием холандската Библия — рече след кратко замисляне Кейлъб.
Останалите го погледнаха недоумяващо.
— Холандската Библия, за бога! — възкликна той. — Онази, която е илюстрирана от Де Хоог — най-известния холандски илюстратор от края на седемнайсети и началото на осемнайсти век! Но вече всичко е наред. Библията си е на мястото и е била там през цялото време. Става въпрос за чиновническа грешка.
— Слава богу! — иронично подметна Рубън. — Как щяхме да живеем без любимия Де Хоог!
— Нещо друго интересно, освен похожденията на прелюбодееца? — попита Стоун.
— Твърде дълго съм извън играта, Оливър — сви рамене Рубън. — Хората са ме забравили.
— В такъв случай да преминем към нещо по-конкретно — загадъчно се усмихна Стоун.
Останалите любопитно го погледнаха.
Той въздъхна леко. Толкова много рождени дни се бяха изнизали неотпразнувани, че почти беше забравил възрастта си. Шейсет и една, пресметна той. Вече съм на цели шейсет и една години! Беше създал клуба „Кемъл“ отдавна, с ясна и категорична цел — да следи поведението на хората във властта и да привлича вниманието на обществеността към всяка злоупотреба с нея, нещо, което се случваше непрекъснато. Личното му участие в реализацията на тази цел беше постоянното присъствие пред сградата на Пенсилвания Авеню 1600, където осъществяваше наблюдение и се бореше за онези неща, на които повечето хора бяха престанали да обръщат внимание. Най-вече за истината и отговорността.
Напоследък обаче започваше да се пита дали тази борба си струва.
Тръсна глава и огледа лицата на приятелите си.
— Забелязвате ли какво се случва в тази страна? — Не получи отговор и продължи: — Постепенно успяват да ни убедят, че сме по-добре защитени, но това изобщо не означава, че сме по-свободни!
— Понякога свободата трябва да бъде жертвана в името на сигурността — подхвърли Кейлъб, опипвайки джобния си часовник. — Лично на мен това не ми харесва, но каква е алтернативата?
— Алтернативата е да живеем без страх — отсече Стоун. — Особено в условията на страх, породен от преувеличени заплахи. Хора като Картър Грей много ги обичат.