— През първата година на новата си длъжност Грей изглеждаше като премазан от влак, но после се окопити — подхвърли Рубън.
— Което доказва тезата ми — кимна Стоун. — Няма човек, който да е толкова способен или толкова голям късметлия. — Замълча, за да подбере думите си, после продължи: — Според мен Картър Грей е вреден за бъдещето на страната. Откривам дискусията по този въпрос.
Тримата мълчаха и го гледаха.
— Какво по-точно искаш да кажеш, Оливър? — обади се най-накрая Кейлъб.
— Искам да кажа, че трябва да обсъдим начините за сваляне на Картър Грей от поста шеф на разузнаването.
— Ние ли трябва да го свалим?
— Да.
— Прекрасно! — иронично подхвърли Рубън. — Вече започвах да си мисля, че ще поискаш от нас нещо наистина трудно!
— Историята познава случаи, при които лишените от власт надделяват над властниците.
— Да, но в реалния живот не става така — поклати глава Рубън. — В девет от десет случая Голиат сритва Давид в задника, и то доста болезнено.
— Точно това е смисълът на този клуб. Събираме се веднъж седмично и сравняваме наблюденията и теориите си. С каква цел?
— Е, свършихме нещичко — кимна Кейлъб. — Макар че никой не ни го признава. Истината за онзи скандал в Пентагона излезе на бял свят благодарение на нас. Или по-скоро на онзи помощник-готвач в Белия дом, който сподели с теб няколко случайно чути реплики. И нека не забравяме агента под прикритие в Агенцията за национална сигурност, който променяше стенографските протоколи, Оливър. И кризата в АВР, която надуши Рубън.
— Тези неща се случиха отдавна — отвърна Стоун. — Въпросът ми е какви са целите на клуба в настоящия момент.
— Вероятно като целите на всички останали клубове — отговори Рубън. — С тази разлика, че ние нямаме сграда, бар с освежителни напитки и дамска компания. — На лицето му се появи широка усмивка. — Но какво може да се очаква от клуб, в който никой не плаща членски внос?
Стоун не успя да отговори, тъй като всички извърнаха глави по посока на шума, идващ отвъд горичката. Сложил пръст на устните си, той напрегна слух. Боботенето на извънбордов мотор се чу съвсем ясно, някъде откъм близкия бряг. Всички станаха едновременно, събраха нещата си и бързо изчезнаха в храстите.
9
Оливър Стоун предпазливо отмести няколко клонки и огледа площадката пред паметника на Рузвелт. Затаили дъх, приятелите му също наблюдаваха това, което ставаше на десетина метра от тях.
Двама души мъкнеха нещо тежко, увито в найлонов чувал. Единият беше висок, слаб и рус, а другият — нисък, дебел и мургав. Пуснаха товара на земята и разтвориха чувала. Показа се плътно овързаното тяло на мъж. Двамата мъже извадиха фенерчета и започнаха да се оглеждат. За щастие Стоун навреме усети намеренията им и направи знак на приятелите си да клекнат ниско в храстите.
Уверили се, че мястото е чисто, непознатите се върнаха при пленника си. Единият дръпна лепенката от устата му и я пусна в джоба си.
Човекът издаде някакви нечленоразделни звуци. Изглежда, беше пиян.
Ниският измъкна револвер от джоба на якето си, а другият се зае да развързва жертвата. После извади от един сак полупразна бутилка, разплиска част от съдържанието по дрехите на пияния и около устата му и я тикна в ръцете му.
Усетил, че Рубън се готви да хукне през храстите, Стоун го натисна по рамото да не мърда. Вторият мъж на площадката също беше въоръжен — затъкнатият в колана му пистолет се виждаше съвсем ясно. Членовете на клуб „Кемъл“ нямаха никакви шансове. Ако се покажеха, си подписваха смъртната присъда.
Междувременно ниският мъж с револвера надяна гумени ръкавици, клекна до пленника и сложи оръжието между пръстите на дясната му ръка. Нещастникът отвори очи, вероятно усетил хладината на метала.
— Недейте! — внезапно проплака той. — Съжалявам за всичко, недейте!
Ниският светкавично напъха револвера в устата му и натисна спусъка. При трясъка всички членове на клуб „Кемъл“ стиснаха очи.
След известно време ги отвориха, за да проследят развоя на събитията пред паметника. Убийците оставиха оръжието и бутилката в близост до трупа, към които прибавиха и някаква найлонова торбичка, която измъкнаха от сака си. Аранжировката приключи с лист хартия, който пъхнаха в якето на убития.
Двамата се изправиха и отново огледаха околността. Това принуди членовете на клуба мигом да залегнат в храстите. Минута по-късно убийците се оттеглиха и стъпките им бавно заглъхнаха по посока на брега. Стоун сложи пръст на устните си и предпазливо се насочи към паметника. Останалите го последваха.
Рубън приклекна до трупа и поклати глава.