Стоун побърза да се качи.
— Видя ли президентския кортеж преди малко? — попита шофьорът. — Страхотна работа!
— Аха — отвърна без ентусиазъм Стоун, обърна се да хвърли последен поглед към Белия дом, след което се отпусна на седалката и затвори очи.
2
Черният седан пълзеше по тесния път, който се извиваше между две редици дървета. След известно време отби по чакълена алея, измина трийсетина метра и спря. От мястото на шофьора слезе Тайлър Райнке — висок рус мъж с атлетично телосложение, още ненавършил трийсет. Същото стори и Уорън Питърс от другата страна — беше с няколко години по-възрастен, нисък и набит, с оредяваща тъмна коса и гръден кош като камбана. Райнке отвори багажника. Вътре, свит като зародиш, лежеше мъж на трийсет и пет-шест години. Ръцете и краката му бяха овързани с гумиран кабел. Беше облечен с дънки и яке на „Уошингтън Редскинс“, а устата му беше запушена с парцал. Под тялото му имаше дебел найлонов чувал. За разлика от повечето хора, натъпкани в багажници, този все още беше жив, макар и упоен. Хванаха чувала за двата края и го положиха на земята.
— Познавам мястото, Тайлър — промърмори Питърс. — Най-доброто възможно, но ще се наложи да идем дотам пеша. Ще го пренесем с чувала, за да не оставяме следи.
— Добре — кимна Райнке и огледа стръмно спускащия се терен. — Нека го направим бавно и внимателно.
Заслизаха, използвайки за опора дърветата по пътя си. За щастие отдавна не беше валяло и земята беше суха. Въпреки това им беше трудно да мъкнат чувала с отпуснатото тяло. Дебелият Питърс скоро се запъхтя. Наложи се да направят няколко почивки. Най-после теренът стана по-полегат.
— О’кей, почти стигнахме — каза Райнке. — Дай да го оставим тук и да се поогледаме.
Извадиха от сака на Питърс прибори за нощно виждане и внимателно започнаха да оглеждат околността.
Всичко беше спокойно. Хванаха чувала и отново го помъкнаха. Петнайсет минути по-късно стигнаха до някакви скали, под които течеше рекичка. Сред плитката вода белееха едри огладени камъни.
— Ето мястото — рече Питърс, отвори сака и извади някакви предмети, които пусна в краката си. Клекна до по-големия от тях и започна да го опипва. Няколко секунди по-късно пръстите му откриха каквото търсеха. Предметът изсъска и бързо прие очертанията на малка гумена лодка. Другият предмет се оказа миниатюрен извънбордов двигател, който Питърс сръчно прикачи за дъската на борда.
— Ще се придържаме в границите на Вирджиния — подхвърли той. — Моторчето е много тихо, но над водата звуците стигат далеч. — Подаде някаква кутийка на партньора си и добави: — Джипиес. Не че ще ни потрябва, но за всеки случай…
— Трябва да го потопим — напомни му Райнке.
— Аха. Мисля, че може да го направим и тук, край брега.
Събуха си обувките и чорапите, запретнаха крачолите. Стъпвайки внимателно по камъните, двамата пренесоха тялото до брега, нагазиха до коленете и го пуснаха в топлата вода. Изчакаха няколко секунди и побързаха да го извадят. Повториха операцията още няколко пъти, след което Питърс кимна.
— Мисля, че е достатъчно.
Върнаха пленника на брега и внимателно го настаниха в надуваемата лодка. После направиха последен оглед на околността, довлякоха лодката във водата и се покатериха в нея. Питърс включи мотора. Клекнал до него, Тайлър наблюдаваше показанията на джипиеса, докато малката лодка безшумно се плъзгаше в близост с гористия бряг.
— Ако зависеше от мен, бих го направил на някое по-затънтено място — промърмори Питърс. — Слава богу, че се спуска мъгла. Този път метеоролозите познаха. Ще се скрием в закътано заливче на двеста метра оттук, ще изчакаме да видим спокойно ли е всичко и ще продължим.
Замълчаха. Малкият плавателен съд бавно се плъзна по течението и скоро изчезна в сгъстяващата се мъгла.
3
Алекс Форд потисна една прозявка и разтърка уморените си очи.
— Стой буден, Форд! — предупреди го един ясен глас в слушалката.
Той кимна леко и направи опит да се концентрира. В стаята беше топло и задушно. Слава богу, че не носеше предпазна жилетка, която имаше ефекта на микровълнова фурна. Но както обикновено ставаше, жичките към слушалката в ухото и микрофона на китката вече започваха да дразнят кожата му. Особено неприятна беше слушалката, която му причиняваше болка и при най-лекото докосване.
Механично опипа пистолета в кобура под мишницата си. Както при всички агенти на Сикрет Сървис, и неговото сако беше скроено малко по-широко, за да скрива оръжието. Съвсем наскоро службата беше снела от въоръжение стария ЗИГ .357-и калибър, заменяйки го с 9-милиметровата версия. Беше добро оръжие, но някои колеги се оплакваха от прекалено твърдия му спусък. За Форд това нямаше особено значение, тъй като не беше запален по оръжията. За десетилетия служба в Сикрет Сървис беше вадил пистолета си само няколко пъти, а още по-рядко го беше използвал.