Александър отпи глътка от чашата си.
— Наистина се радвам, че си тук — ми каза тихо той.
— Аз също!
Впихме погледи един в друг. За момент ми се стори, че сме единствените хора на света. Милиарди хора пазаруваха, шофираха, живееха, но единственият човек, който усещах беше това великолепно момче, което се взираше в мен.
Александър се наведе към мен и нежно ме целуна. Бях толкова изгубена в целувката му, че не забелязах, че ръкава ми се беше натопил във вечерята ми.
— Чакай, позволи на мен — каза ми той, топвайки салфетката си в чашата си с вода и забърсвайки петното от масло.
— Да те е срам да ме заведеш някъде — пошегувах се аз. — И така, кога ще се върнеш в Дулсвил? — подметнах. — Утре? Идната седмица?
— Има само още едно нещо, за което трябва да се погрижа. Не мисля, че ще ми отнеме много време. Обещавам. Повярвай ми, доста е самотно да си далеч от хората, за които те е грижа най-много. — Александър нежно ми се усмихна. Почувствах внезапна тъга заради него. В Румъния той имаше семейство. В Дулсвил имаше само мен и Джеймсън, но тук в Хипстървил той и Джеймсън бяха сами.
— Как е семейството ти? — попита ме той учтиво.
— Липсваш адски на момчето Били. Ти си неговия герой.
— Когато се върна в Дулсвил, ще трябва да го заведем на някое научно изложение или на прожекцията на оригинала на „Междузвездни Войни“.
Засмях се.
— Виждаш ли? Ето затова си толкова специален. Мислиш по-скоро какво на него му се прави, отколкото да правим нещо, което на мен ми се прави — като да го завлечем на някое рейв парти.
Александър се усмихна.
— А Беки? — продължи той. — Все още ли се среща с Мат?
— Мисля, че сега докато си говорим, тя си избира сватбена рокля. Сигурна съм, че отброява дните до завършването, за да може да избяга с него.
Александър се засмя.
— Ами ти? И ти ли си като Беки? — Изражението в погледа му беше толкова преднамерено, че почти проби дупка в душата ми.
Поне веднъж аз бях безмълвна. Бях по-замаяно, влюбено и превзето по момичешки момиче, отколкото Беки е била някога. Не можех да му призная, че съм толкова омекнала, че: „Бих татуирала името ти на сърцето си само мама и тате да ми позволят“. Трябваше да изглеждам поне малко опитна.
През това време Александър чакаше за отговора ми.
— Чу ли, че в града са се появили окръжности в посевите? — го попитах аз.
Александър остави вилицата си.
— Къде го чу това?
— Във всички новини е. Мислиш ли, че може да са извънземни?
Той се поколеба.
— Предполагам, че е възможно…
— Ами, с Леля Либи имахме голям спор по въпроса. Познай каква е моята теория.
— Неуместна шега?
— Мисля, че са вампири, които сигнализират за местоположението на други вампири.
Очите на Александър се разшириха и той се задави с водата, която пиеше.
— Добре ли си?
Кимна ми с глава и покри устата си със салфетката.
— В това, което казвам има смисъл — продължих аз разсъжденията си. — Кой друг е буден през нощта, когато повечето смъртни спят? И кой може да види окръжностите по-добре от прилепите, докато лети в небето? — попитах аз.
Александър ме погледна с празен поглед.
Но това не ме обезсърчи.
— Единственото, което не мога да разбера е какво означават окръжностите в посевите. — Облегнах се внимателно на Александър. — Дали предупреждават другите вампири да стоят настрани или ги канят?
Александър бързо отклони поглед.
Джеймсън влетя в стаята носейки поднос с десерти и сложи край на разследването ми.
— Точно навреме — каза му Александър. — Тъкмо приключихме.
Джеймсън ни поднесе две абсолютно възхитителни крем-брюлета.
— Сякаш вечерям в петзвезден ресторант! — направих му комплимент аз.
Бледата кожа на Джеймсън се обагри в розово, докато избутваше чиниите от вечерята ни.
— Има толкова много за правене докато сме тук — развълнувано казах аз загребвайки от десерта ми. — Трябва да се срещнеш с Леля Либи. А и „Готини Готици“. И разбира се Клуб Ковчег!
Александър строго ме погледна.
— Само не Клуб Ковчег.
— Не се тревожи, мога да вляза. Имам фалшива лична карта.
— Не това имах предвид. Този клуб не е място, което момиче като теб би трябвало да посещава.
— Момиче като мен ли? — засмях се невярващо. — Това е готически клуб. Създаден е за мен! Откакто го посетих за последно си мечтая да отидем там заедно. Какво би могло да се случи?
— На едно момиче в бар ли? — така ми зададе въпроса, като че имах две глави. — Не гледаш ли новини?