Двамата младежи с вид на трупове му показаха ключовете си, преминаха през една цепка в завесата и изчезнаха.
— А твоят ключ къде е? — промърмори той.
— В него — казах му, сочейки към младежите, с които дойдох — Моля ви, те ме чакат.
Той се поколеба оглеждайки ме, за да се увери, че заслужавах да премина нататък. Издемонстрирах му най-доброто си „Не ме принуждавай да викам мениджъра“ изражение, когато вратата отново се отвори и група посетители, облечени в черно и с вампирски зъби, влязоха.
— Следващия път го носете в себе си — каза той. — Иначе няма да ви пусна.
Минах през завесата преди Дракон да си е променил мнението. Това което открих от другата страна ме зашемети — беше огромна подземна гробница. Древно изглеждащо, тайно гробище с лъкатушещи катакомби и гробове изкопани в каменните стени и по мръсния под, точно като изровените неща показвани по историческия канал. Беше зловещо, тъмно и опасно. В средата на хлътналия дансинг върху осветена с флуоресцентни лампи сцена забиваше хард-рок група. На стената зад групата имаше червен графит гласящ — ЗАТВОРЪТ и чифт висящи окови и вериги. Там където трябваше да се намира диско топката бе провесен обърнат свещник-полилей. В стените около дансинга бяха издълбани и осветени гробници, като морга за скелети, а седем метрова каменна арка водеше до пещероподобни стаи. Там където трябваше да са погребани мумиите се намираха живи хора — пиещи, пушещи и флиртуващи. Всяка пещера бе драпирана с черно или червено кадифе, а в меките кожени канапета се бяха разположили целуващи се двойки. Много входове се разклоняваха в тъмните тунели към неизвестна посока. Някой имаха табелки като — САЛОНА НА ПАЛАЧА, СТАЯ ЗА ИЗТЕЗАНИЯ, ЛЕГОВИЩЕТО НА ДРАКУЛА — а други нямаха наподобявайки неизвестни гробове.
Колкото и да бе ужасяващ погребания тук долу клуб, посетителите му определено бяха стилни призраци. Танцуващите бяха еднакво бледи, със сини устни покрити с червен блясък. Облеклото им варираше от готика и пънк, чак до готически Лолити. Всеки следващ бе по-съблазнителен от предишния. Каменните стени на клуба бяха просмукани с опасности, а обитателите му излъчваха сладострастие. Въпреки че местонахождението му бе тайно и изолирано, аз се бях натъкнала на една зловещо порочна парти сцена. Този клуб бе много по-интимен и злокобен от посестримата си на горния етаж.
И за разлика от клиентите горе тези призрачно бели посетители изглеждаха привлекателни. Младежи и девойки ме измерваха с поглед докато си пробивах път. Някой ме гледаха сякаш знаеха, че нямам ключ, докато други ме гледаха с влюбени погледи сякаш въобще не им пукаше.
Младежи целуваха момичетата по шиите, китките и всяко друго място с изпъкнали вени, а момичетата им се усмихваха с наслада.
Тази тълпа определено беше много по-приятелски настроена.
— Здравей. Искаш ли да танцуваме? — един младеж ме приближи точно, когато се опитвах да избегна да стъпя в един гроб, докато друго момиче с нос по-дълъг от този на вещица просто ме последва.
— Не съм те виждала тук преди. Сама ли си? Познавам перфектния мъж за теб.
И вместо да любезнича с тях, аз се промъкнах до бара и се покачих на едно високо столче.
Барманът с коса дълга до мръсния под постави една черна салфетка пред мен.
— Имаме вносни и домашно.
— Хм… а какво ще кажеш за тукашно?
Той се засмя.
— Вечер на дамите е. Момичетата пият безплатно.
Бях толкова жадна колкото обезкръвен вампир.
— В такъв случай… нещо безалкохолно.
— Разбира се… защо да го разводняваме.
Сграбчи една зелена бутилка, наля от съдържанието й в керамична чаша и я бутна към мен.
Питието миришеше особено. Надявах се да има сладкия вкус на Kool-Aid8, но на консистенция го докарваше по-скоро до доматен сок.
Потопих пръст в течността и я приближих да я разгледам от близо.
Тогава осъзнах, че не беше нито Kool-Aid, нито доматен сок — беше кръв.
Дали това бе грешка или някаква лоша шега?
— Може ли да ми дадете и малко вода? — попитах го.
— Не ви ли харесва?
— Много е хубаво — казах аз като не исках да привличам излишно внимание към себе си. — Бих искала да си допия питието с чаша вода.
Той постави друг бокал до пълната с кръв чаша докато аз бършех ръката си под плота с антибактериална кърпичка.
Помирисах новата чаша. Кой знае — можеше да е пълна с уиски. Нямаше доловима миризма, така че опитах малка глътка. Имах късмет. Беше обикновена хипстървилска чешмяна вода. Изгълтах я на един дъх и оставих бакшиш на бара. Бях готова да сляза от столчето, когато някой си постави ръката на рамото ми.