— Тук има няколко Mary Janes14. Заедно с чифт стегнати панталони и тази рокля от „Лов на вещици“, ще изглеждаш като…
— Пораснала Уензди Адамс — каза леля вяло.
— Не, перфектно! — обявих изпълнена с ентусиазъм.
Сега бе време за Напълно Мечтания Грим на Рейвън Мадисън. Най-голямото ми доближаване до моден и козметичен консултант се изразяваше в нанасяне на розова пудра по лицето на Беки, когато тя се приготвяше за среща с Мат.
Ако можеше да имам свое собствено шоу по телевизията, то щеше да се състои в това да променям стила и гардероба на участниците в него като изхвърля всичко с пастелни цветове, флорални мотиви и блестящи камъчета и го заменя с кървавочервени тонове, ярки краски и мрачно черно.
Днес всичко беше доста по-различно от това, което правех, докато консултирах Беки. От върха на кестенявата й коса до върха на лимонено зелените й обувки с токчета, аз трябваше да преобразя изцяло леля от дете на природата в господарка на нощта.
Докато едната й ръка бе потопена в лавандулова вода, аз лакирах другата с прилепово черно.
— Е, разкажи ми всичко за срещата! — предразположих я като професионален козметик.
Леля Либи се кикотеше сякаш сме най-добри приятелки, докато ми описваше с подробности за вечерята си с Дейвън.
— Той е различен от всеки друг мъж, когото съм срещала. Много е търпелив и едновременно с това емоционален. Слуша всяка моя дума.
— Имаш ли негова снимка?
— Имали сме само една среща. Освен това той не обича да му се правят снимки.
„Любопитно“ — помислих си. Докато маникюра на Леля Либи съхнеше, аз преобразявах свежото й, сияещо и видяно от слънце лице с лека бледо бяла пудра. Сложих й обилно количество очна линия, за да подчертая и уголемя ефекта от смъртно черните сенки, които нанесох на клепачите й. Повторих два пъти спиралата й и завърших грима с два тона от вампирски червен молив и червило за устни.
Издокарах я с дантелено колие около врата украсено с бучиниш15, обици с формата на розички и масивни черни гривни. После и помогнах да закопчае наскоро подкъсената си рокля от „Лов на вещици“.
Бързо извадих клубните си дрехи от куфара и започнах да се приготвям като ми се стори, че това ми отне повече време дори от пътуването с автобуса до Хипстървил.
— Мисля, че ще се стопя тук отвън — извика тя, докато чукаше на вратата на стаята си. — Побързай малко де, искам да видиш и аз как изглеждам.
Фиксирах прическата си със спрей и отворих вратата.
— Уоу! Я виж ти! — възкликна тя.
Завъртях се пред нея като модел, нагиздена в черна мини рокля от прилепнал корсет в лилаво и черно и нащърбена пола, тъмни като нощ мрежести чорапи и черни кожени чудовищни ботуши с катарами на Demonia. Чувствах се уверено в кожата и дрехите си. Веднъж щом бях минала за вампир в Тъмницата и за възрастна в Клуб Ковчег на това място бях просто себе си. Беше ободряващо да знам, че ще мога пак да се върна там и да бъда себе си — още повече, че сега щях да съм с леля Либи.
Само, че тя явно не бе на същото мнение:
— До теб аз ще изглеждам по-скоро като твоя баба!
— Я стига! Изглеждаме като сестри.
— Докато ми правиш такива комплименти, ще се мотая с теб навсякъде, където поискаш. Къде ще ходим после — на гробището?
— Вече готова ли си да се видиш как изглеждаш? — попитах.
— Може би след час…
— Барабани моля… — започнах и я поведох към голямото огледало в спалнята.
Когато леля видя отражението си в него не се позна. След това ахна сякаш току-що бе видяла призрак.
— Красива си, не мислиш ли? — засиях.
— Е… определено от различно от това, с което съм свикнала.
— Направих те да изглеждаш точно като мен — казах с възхита.
Последва гробна тишина. После сякаш си помисли, че наранява чувствата ми и каза:
— Никой не може да изглежда като теб Рейвън. Ти си уникална и красива.
— Мога да смекча малко тоновете, ако искаш.
— Да не си посмяла — тя грабна малко ръчно огледалце и се опита да придаде обем на косата си. — Този цвят е достатъчно блед. — Сви червените си вампирски устни като болнава версия на Мерилин Монро. — Пък и черното е най-добрият приятел на момичетата.
Глава 9. Вечерно излизане по вампирски
— Погледни само каква опашка! — изписка леля Либи, когато пристигнахме пред Клуб Ковчег. — Толкова дълга колкото и пред готините клубове в Ню Йорк! Така няма да влезем никога — последвай ме.
Леля се отправи към входа направо към непознатия бодигард отпред.
14
Mary Janes — стил обувки, характерни с нисък ток, заоблена форма около пръстите и каишка около глезена. — Б.пр.