Но все пак трябваше да призная, че света на безсмъртните ме опияняваше. Притежаваше всичко от света на смъртните, заедно с остротата и мрака, които така желаех. При все, че не можех напълно да се отърся от съня, който сънувах преди няколко нощи, в този момент имах най-доброто и от двата свята. Не трябваше да решавам дали да стана нещо различно от това, което съм в момента. Макар и с измама все пак бях приета в Тъмницата заради самата себе си. И ако в крайна сметка тя се променеше не бях сигурна, че Подземния свят щеше да ми бъде отново толкова привлекателен.
Цял Хипстървил спеше с изключение на посетителите на Тъмницата, които танцуваха и пиеха, и на един самотен вампир — Александър Стърлинг. Той ми липсваше и ненавиждах това, че не мога да съм до него през дългите нощи. Копнеех Александър да ме прегърне в топлата нощ, под лунната светлина до надгробните плочи в някое забутано гробище, в неведение за всички проблеми на подземните вампири. Мечтаех си за времето, когато не знаех за Тъмницата, Джагър и Финикс.
Не ми ли бяха достатъчно изпитанията и премеждията от самия факт, че се срещам с вампир?
Когато започна лятната ваканция, имах една мисия за изпълнение — да се видя с Александър. Но любопитството ми пак ме бе отклонило от пътя ми, за да ме вкара в лабиринт от опасности.
Научавах все повече за сложния свят на Александър и то без него.
Глава 10. Перфектната снимка
Хипстървилския фестивал на изкуствата бе събитие датиращо още от основаването на града и поне според Леля Либи, имаше за цел да представи творбите на местни таланти. Вдигаше се голяма шумотевица. Пет пресечки от Мейн Стрийт, със старомодни си бутици и кафенета, бяха заграждани с кордон, за да позволят на посетителите и продавачите да се разхождат свободно на пътя без да се страхуват, че ще бъдат прегазени от някоя стара Хонда Акорд покрита със стикери на Дейв Матюс19 или организации от сорта на СПАСЕТЕ ДЪЖДОВНИТЕ ГОРИ20 или PETA21. Майстори от близките щати пътуваха, за да дойдат и да покажат ръчно изработената си продукция. Светлосини и червени будки наредени по улицата показваха и продаваха всичко — от керамика до чанти. Свежият въздух на настъпващата вечер ухаеше апетитно на цвъртящи пържоли, барбекю и царевица на грил. Децата се забавляваха, докато си изрисуваха лицата, а възрастните участваха в предметни лотарии, за да спечелят награди от микровълнова до чисто нова кола.
В северния край на фестивала една джаз група свиреше до фонтана със статуята на основателя на града. Възрастни и млади по един и същ начин релаксираха — седнали в шезлонги и тактувайки с крака в тон с живите звуци.
Леля Либи бе известна с това, че закъснява за всяко събитие, било то вечеря или среща. Тази вечер обаче бе толкова нетърпелива да се види с новия си обожател, че си взе душ и се нагизди в един тоалет, после го смени с друг и пак стана готова за излизане час преди уговорената среща — до фонтана точно след залез. А аз не само, че се вълнувах, че ще се видя с Александър, но отивах и на двойна среща с по-възрастни. Леля Либи и аз нетърпеливо чакахме, до свирещата джаз група, кавалерите ни да пристигнат.
— Нямам търпение да се запознаеш с Александър — извиках аз на леля.
— И аз също — каза тя и ме прегърна. — Нямам търпение да разбера какво ще е мнението ти за Дейвън. Искам да ми кажеш честно. Досега не съм се изявявала като най-добрия познавач на характери. Въпреки това си мисля, че това е мъжа.
Леля Либи ритмично движеше ханша си, а декорираната й с флорални мотиви рокля без ръкави се носеше около нея, докато висящите й обеци се люлееха. Ако вместо нея майка ми стоеше до мен, щях да съм ужасена. Но сега бях просто развълнувана да видя леля толкова освободена и щастлива и изведнъж осъзнах, че и аз се поклащах.
Слънцето като че ли не бе мръднало от позицията си над камбанарията.
— Чудя се дали ако заподскачам нагоре-надолу ще залезе по-бързо — казах на леля.
Огледах тълпата на фестивала изпъстрена с хипита, дрогирани хипита и готици. Двойки от всички възрасти, физическа форма и ръст се носеха наоколо. Някой от децата тичаха, други държаха балони, трети ги разхождаха в колички, но всички се забавляваха на фестивала.
Наблюдавах разнородната тълпа и си представях Александър движещ се на дневна вместо на лунна светлина. Загледах се в няколко приятни двойки, хванали се за ръце и си мечтаех това да сме ние с Александър.
Преди да усетя здрач обви Мейн Стрийт. Газовите лампи придадоха на улицата вид като от Лондон през деветнадесети век. Изтъкнах пред Леля Либи факта какви сме късметлии, че дъждовните дни свършиха и облаците изчезнаха на време за фестивала.
21
PETA — People for the Ethical Treatment of Animals — организация за защита правата на животните — Б.пр.