— Ще мога ли да играя в представления? — сериозно ме попита.
— Ако искаш.
— Тогава отговорът ми ще е да!
— Ами, не ми изглежда да правиш голяма жертва — казах. Замислих се за момент и тогава очите ми попаднаха на екрана на телевизора. Това ми напомни за репортажа за кръговете в посевите по местните новини, който бях гледала миналия ден. — Ами ако той живееше на друга планета?
— Като извънземно? — попита тя и след това се ухили.
— Да — казах аз. — Би ли тръгнала с него?
Леля Либи се поколеба, наистина размишлявайки над въпроса ми. Започнах да се изморявам, докато чаках отговора й.
— Планетата безопасна ли е? — попита тя.
— Това е игра, лельо Либи!
— Искам да ти дам честен отговор.
— Планетата е безопасна и е незаконно да ядеш месо.
— Тогава отговорът ми ще трябва да е „Ще дойда“.
— Сега, — казах аз, увеличавайки напрежението, — а ако той е вампир? Би ли му позволила да те преобрази и теб?
Тя спря.
— Да, защо не?
— Просто така? Без да се замислиш? Без да питаш нищо за подземния свят? Ще пиеш кръв и ще спиш в ковчег.
— Каза ми да не размишлявам. Освен това, това е просто игра, нали? Сега е твой ред — каза тя, обръщайки разпита към мен. — Колко далеч би стигнала, за да докажеш на Александър любовта си? Би ли се преместила заради него?
— Извън Дулсвил ли? На секундата. Освен това така майка ми няма да може да ми натяква да си почиствам стаята.
— Би ли се преместила на друга планета заради него?
— Да — започнах аз. — Тогава наистина няма да ми се налага да си чистя стаята. А дрехите ми просто ще се носят в пространството и никога няма да трябва да ги сгъвам.
И двете се заляхме от смях.
След това леля ми стана сериозно.
— А ако беше вампир — би ли му позволила да те преобрази?
Истината е, че Александър беше вампир. И това беше най-трудния въпрос за отговор, защото аз го обмислях всеки ден. Нямаше съмнение, че искам да съм свързана с Александър за вечността. Но исках ли и всичко, което вървеше заедно с това обвързване? Ако Александър вече отхвърляше света, в който бях на път да вляза, то как щяхме да живеем заедно?
— Е, би ли? — настоя леля.
Оставих чашата ми с чай на масичката до горящата пръчица.
— Това трябваше да са въпроси само за теб и Дейвън! — казах аз. Облегнах се назад с кръстосани крака. — Ходила ли си в къщата му?
— Не още. Казва, че не е много подреден.
„Хмм“ — помислих си. — Може да прикрива факта, че спи в ковчег.
— Той яде ли месо?
— Точно се сетих… — тя се изправи, след което се завърна с торбестата си чантичка и заровичка в нея. — Ти ме питаше дали имам снимка на Дейвън, — каза тя и извади един дигатален фотоапарат.
Поигра с няколко копчета по него.
— Тази я направих днес — каза тя и ми показа екрана на фотоапарата. Беше снимка на Дейвън, красиво усмихнат, пред сергията за стъклени фигурки. — Щях да направя още, но той не обича да го снимат.
Бях изненадана. Бях толкова погълната да докажа, че Дейвън е вампир, че не допусках никакво съмнение да ме обземе за обратното.
— Ето ви и вас отзад — каза тя, сочейки ни. Изглеждах сякаш си говорех сама. — Странно, отрязала съм Александър. А той стоеше точно до теб.
Леля Либи изгаси всички свещи, прегърна ме за лека нощ и се отправи към леглото си.
Сега когато бе доказано, че Дейвън е обикновен смъртен, можех да заспя спокойно, защото знаех, че най-лошата съдба, която можеше да сполети леля ми бе разбито сърце.
Глава 11. Кръгове по посевите
На следващия ден Леля Либи настоя да отида на вечерната си среща с Александър не само, защото както тя каза „той е толкова красив“, но и защото в последно време била занемарила тренировките си по йога. Докато леля отиде да разтяга тялото и ума си, аз щях да прекарам една вечер неотлъчно до Александър. Но тъй като все още имаше направо години до залез можех или да се мотая из апартамента на Леля Либи, или да отида до библиотеката на Хипстървил. Не избрах нито едно от двете, вместо това се отправих на поредното малко приключение.
На няколко километра извън пределите на града се спотайваше мистериозен кръг по посевите, който направо си плачеше да бъде разследван. Там по залез Финикс щеше да се изправи лице в лице с Джагър и аз може би хем щях да получа някаква представа за темата на разговора им, хем щях да се върна точно навреме за срещата си с Александър.
Правех го и защото бях заинтригувана от тези кръгове и трябваше разбера какво или кой ги бе направил. Бяха ли наистина сигнали от вампири? Защо в апартамента на Джагър имаше толкова много градинарски уреди, можещи да послужат за направата на фалшиви кръгове? Освен това ми беше любопитно как ли изглеждат тези кръгове от близо.