Останах изненадана щом си спомних изпълнената с любопитство реакция на фермера по телевизията. Аз щях да съм доста по-разгневена. Който или каквото и да го бе направило, бе съсипало доста от пшеницата му.
Проследих известно време очертанията на кръга анализирайки и проучвайки пръстта за всичко необичайно. Не бях учен от НАСА, но можех да кажа, че тук нямаше никакви скали и форми на живот, които да не съм срещала и преди.
С напредващият мрак ставаше все по-трудно да изучавам околността, затова реших да пусна фенерчето си, докато не чух гласове идващи от срещуположната страна на нивата. Бях сигурна, че фермера Сиърс ме е видял как душа наоколо. Изключих фенерчето си и започнах да се връщам по пътя, по който бях дошла, тичайки между редовете с пшеничени класове.
Бях готова да се измъкна от нивата и да сложа край на цялото си приключение „Кръгове по посевите“, когато се обърнах, за да видя фермера, който трябваше да ме следва. Вместо това погледа ми се улови от няколко бели кичура. Незабавно клекнах, скривайки глава между класовете.
Джагър заедно с двама татуирани едри мъжаги, облечени в камуфлажни дрехи, изучаваше кръга.
Застинах.
— Имало е журналистически репортаж — каза Джагър. — Било е включено в новините. Това може да е от полза.
— Мислех си, че искаме клубът да остане тайна — каза по-високият член от свитата на Джагър.
— От смъртните, глупако. Не от нас. Точно за това сме тук, за да се убедим, че все още стои непокътнат — каза Джагър, оглеждайки смачканите класове с пшеница. — Вампирите от векове използват кръговете в посевите, за да сигнализират на други от нашият вид за местност с подземно присъствие. Смъртните не са толкова проницателни, че да разгадаят гения ни, вместо това решили, че са дело на извънземни. Получи се добре и за двата свята.
— Но докато се опитваме да привлечем други може да навлечем неприятности на самите нас — каза объркан гологлавия, докато следваше Джагър по петите.
— Докато аз съм начело няма как да си навлечете неприятности — оспори го Джагър.
— Има такива, които не искат да следват плана ти — каза единият от широкоплещестата му охрана. — Не всички искат ти да си начело.
Шокиран Джагър се извъртя, заставайки лице в лице с плешивият си поддръжник.
— Моля?
— Истина е — каза по-високият, в опит да защити приятеля си. — Чух слухове. Има такива, които мислят, че клубът трябва да си остане просто клуб. И нищо повече. Просто искахме да ти го кажем, за да знаеш.
— Всеки, които ми подлива вода, ще си има работа не само с мен, но и с цяла банда кръвожадни вампири.
Точно тогава забелязах как зад Джагър и помощниците му се надига една лилава глава. Те останаха точно толкова учудени, колкото бях и самата аз.
— Не чух мотора ти — каза Джагър смутено.
— Какво правите тук момчета? — попита Финикс.
— Би трябвало аз да те попитам същото. Ние разширяваме клуба ни — клуба МИ. И може би дойде времето, когато ще трябва да анулираме членството ти.
— Не можеш. Или бъркам? — предизвика го Финикс. — Имам договор за вечно членство. Мислех си, че точно това е идеята ти, когато започна всичко с Тъмницата.
— Така е, но при определени правила. Сега се разкарай от пътя ни. Имаме работа за вършене.
Финикс направи крачка преди Джагър.
— Не се нуждаем от нови членове — оспори го Финикс. — Време е ти и свитата ти да престанете с тези кръгове. Има предостатъчно от вида ни в този град. Ако броят ни продължи да се увеличава, нараства и възможността да…
— Да прочистим града? — подкани го Джагър със зловеща усмивка.
— Да ни се наложи го да напуснем? — каза непоколебимо Финикс.
— Ти не се интересуваш накъде ще се развитие клуба. Пука ти единствено чий ще е контрола над него. А после кой знае какво ще направиш от него?
— Когато последователите изгубят доверие в лидера си е време на власт да дойде друг. Каниш нови вампири в града с единствената цел да го погубиш.
— Време е и ние да станем част от този град. Уморих се да се крия. Сега когато имаме достатъчно силни членове, можем да се слеем спокойно със смъртните. Редно е да знаят за нас, това решение не може да е само твое.
— Нито пък твое — каза Финикс и скръсти ръце. — Създаде чудесен клуб — място, където вампирите могат да прекарват в тайна и да бъдат себе си, без да са опасност нито за смъртните, нито за самите себе си. Място, където и двата свята могат да съществуват в мир. Но сега оставяш егото ти да поеме контрола. И с плановете си ще съсипеш всичко, което си създал.
— Планирам просто да го разширя.