И докато се въртях из тълпата едно още по-мрачно настроение завладя клуба. Забелязах, че някои облечени с бели тениски с надпис ПРИТЕЖАВАМ, в почит на татуировката на Джагър, да се събират тайно, да си шепнат и предават съобщения.
— Рейвън! — чух познат момичешки глас да ме вика. Беше Оникс. Косата й беше сплетена на плитки и беше прихваната с мрежичка подобна на паяжина. Тя и Скарлет дотичаха при мен.
— Толкова съжалявам, че се направихме, че не те познаваме на фестивала — извини ми се Скарлет.
— Ще ни простиш ли? — попита ме Оникс.
— Трябва да бъдем дискретни, когато сме сред смъртни — каза Скарлет.
— Аз също, но понякога забравям — казах им.
— Не можехме да признаем, че сме се запознали тук — допълни Оникс.
— Разбирам — отвърнах аз. — Какво си мислех само?
Но се чувствах тъжна. Колкото и да не пасвах в Дулсвил там все пак си бях аз по 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Не знаех какво означава да крия част от мен — или пък изцяло да се крия — от другите, както им се налагаше на Оникс, Скарлет, Джагър и Александър да правят ежедневно. Макар и на Александър да бе свикнал да живее с изолацията, а Джагър с дразнещо голямото си его, те си бяха аутсайдери в буквалния смисъл на думата. Осъзнах по-силно от когато и да било, че за голяма част от вампирите като Скарлет и Оникс, този клуб беше единствения спасителен пояс от пълната изолация.
— Толкова много неща се случиха — каза ми Скарлет с глас изпълнен със загриженост.
— Усещаш ли напрежението? — попита Оникс. — Клубът направо ще експлодира!
— Знам — има нещо което трябва да ви кажа… — започнах аз.
— Нещо ще се случи в града тази вечер — прекъсна ме Скарлет.
— Ще бъде дълга нощ, ако се наложи може да пренощуваш тук — предложи ми Оникс.
— Ти спиш в клуба? — изказах на глас учудването си.
— Скарлет не спи тук — започна Оникс. — Тя живее в града. Но аз оставам тук когато идвам. Затова клуба е толкова страхотен и се надяваме да не се промени.
— Искаш ли да видиш къде спя? — попита ме с гордост Оникс. — Там можем да си поговорим на спокойствие…
— Да — ентусиазирано заявих аз.
Бях любопитна да видя с какви стаи за нощуване Джагър беше привлякъл извънградските членове на клуба.
И пак бях преведена по тесни, виещи се катакомби, покрай ложи, празни гробове и гробници. Всичко ми изглеждаше познато и в същото време знаех, че за първи път слизах в тези тунели. Най-накрая спряхме пред сива метална плъзгаща се врата. Оникс отвори и никога през живота ми не бях си бях представяла подобна вампирска спалня.
Стаята без прозорци беше с размерите на склад и представляваше осъществената мечта, на който и да е собственик на погребално бюро. Ковчег след ковчег лежаха на под покрит с пръст, перфектно подредени — по десет на ред. Но това, което беше по-ужасяващо бяха ковчезите, които висяха над тях, закачени на метални вериги на тавана точно като зловещи хамаци.
Вратата зад нас се затвори с трясък.
Чаках капаците на ковчезите неочаквано да се отворят и вампири с оголени зъби да извикат, „Изненада!“, но нищо такова не се случи. Трябва да съм изглеждала необичайно бледа, защото Скарлет сложи ръката си с лакирани в кърваво червено нокти на рамото ми.
— Не се стряскай — успокоително ми каза тя. — Това е само противопожарна врата.
— Нека ти покажа моят ковчег — развълнувано каза Оникс.
Не бях сигурна как собствениците им ги различаваха, защото на мен всичките ми изглеждаха еднакви. Тръгнахме покрай вампирските легла към предната част на стаята.
— Този е моят — каза тя, почуквайки по капака.
От едната страна на ковчега имаше черен ониксов камък, контурите, на който бяха очертани в бяло. Тя отвори капака. Вътре се видяха чаршафи на шотландско каре в черно и червено, възглавничка в подходяща калъфка, черен iPod и черна UglyDoll Ice Bat26.
Тя небрежно затвори капака сякаш беше калъф за китара в естествен размер.
Когато си мечтаех за това да съм вампир, никога не си представях това — да спя сред непознати като в младежко общежитие за безсмъртни, само за да мога да се събудя, да танцувам и да се забавлявам с други от моя вид. Това ли щеше да бъде животът, който щях да водя ако се присъединях към подземния свят? Да крия завинаги самоличността си — или да рискувам всичко и да се разкрия на смъртните?
Беше време да кажа на Оникс и Скарлет за кръговете в посевите и какво бях подслушала там.