Настигнах Оникс, Скарлет и смъртоносните им кавалери при електрическия стол. Не изгубихме много време, докато отново се доберем до дансинга, който сега бе изпълнен с разтревожени членове. Имаше малко танцуване, но за сметка на това повече говорене, блъскане и крачене нагоре-надолу. На сцената нямаше нито група, нито инструменти.
Не бях сигурна какво точно чакаме — празнуване? Схватка? В крайна сметка бях във вампирски клуб — затова може би чакахме някакво жертвоприношение.
Няколко минути по-късно Дракон излезе на сцената, държейки купчина пергаментни бюлетини. Непохватно пристъпи към микрофона. Очевидно се чувстваше по-удобно да се конфронтира с членовете пред вратата с формата на капак на ковчег, отколкото да говори пред тях.
Запристъпва от крак на крак и прочисти гърлото си.
— Резултатите са готови — обяви той с една ръка в джоба.
Публиката нададе одобрителни възгласи. Облечените в бели тениски членове скандираха, „Джагър, Джагър“, докато другите викаха „Финикс, Финикс.“
Финикс и Джагър, заобиколени от поддръжниците си излязоха от противоположните краища на сцената както правеха професионалните боксьори, когато излизаха на ринга.
Джагър вдигна ръце във въздуха в поздрав, а Финикс скръсти ръце и се отдръпна назад.
Дракон отново прочисти гърлото си.
— И сега… това, за което всички чакате… Водач на Тъмницата е…
Всички затаиха дъх.
След това Дракон се наведе към микрофона и изкрещя:
— Водач на Тъмницата е… Финикс!
Публиката нададе възгласи, въпреки че облечените в бели тениски членове очевидно бяха разочаровани.
Сграбчих ръката на Скарлет. Момичетата викаха от удоволствие и ние вдигнахме ръце и затанцувахме.
Дракон изглеждаше два пъти по-голям и три пъти по-едър от Джагър.
— Джагър, време е да върнеш обратно твоя ключ на водач — нареди му и откачи верижката от врата на Джагър.
А после се върна при микрофона:
— Този ключ е единствен по рода си и не може да му се направи дубликат — обяви Дракон. — Това е единственият ключ, който може винаги да отключи или заключи клуба и дава на притежателя си пълен контрол.
Финикс се приближи към микрофона под оглушително ръкопляскане и възгласи, а Дракон му връчи блестящия златен шперц.
Публиката нададе още веднъж радостни възгласи когато Финикс кимна в знак на приемането му.
— За нашето оцеляване — започна той речта си със своя отчетлив румънски акцент, — ние трябва да останем тихи и дискретни. Тъмницата се превърна в перфектното място, където можем да бъдем самите себе си. Да си вампир не означава да си агресивен.
Публиката ентусиазирано го поздрави.
— И това, което е най-важно е да не избираме само един човек за лидер. Така че докато се придържате към дискретния начин на живот аз предавам контрола на истинските водачи на клуба — вие!
Финикс размени поздрави с поддръжниците си, слезе от сцената и изчезна.
— Това е страхотно! — изкрещя Скарлет.
Оникс и Скарлет сключиха ръце с моите и заедно заподскачахме нагоре-надолу, захилихме се лудешки и се радвахме. Плитките на Оникс и буклите на Скарлет се люлееха като на момичетата в училищния двор.
Джагър скочи на сцената и сграбчи микрофона.
— Недейте с такава готовност да му предавате клуба! — Шумът започна да затихва, докато най-накрая стана мъртвешки тихо. Всички се чувстваха объркани от повторното появяване на Джагър.
— Един от нашите членове е измамник! — извика той. — В действителност тя дори не е член на клуба! Това е клуб за безсмъртни, а една от нас всъщност е смъртна!
В клуба се надигна шепот като опустошителен огън. Толкова се бях вживяла в момента, че не се усетих как и аз ахнах заедно със Скарлет и Оникс.
— Резултатът от гласуването е недействителен! — заспори Джагър. — Не Финикс е вашият победител!
— Това е странно, — изкоментира Оникс. — Кой смъртен би искал да е заобиколен от вампири? Да не би да иска да умре?
— Настоявам за повторно преброяване! — извика Джагър.
Някои от поддръжниците на Джагър се бяха качили на сцената и разглеждаха купчината бюлетини една по една.
Публиката стоеше на тръни сякаш чакаше заповедта за изпълнение на екзекуцията.
Поддръжниците на Финикс също се качиха на сцената и наобиколиха тези от групата на Джагър.
— Една от тези не е написана с крив на вампир — каза Джагър като размахваше купчината във въздуха.
— Ето я! — един от приятелите на Джагър извика така сякаш бе намерил печеливш лотариен билет.
Джагър я издърпа от ръката му.
— Тази е с кръв на смъртен! — обяви той. — Казах ви! Опитайте я, за да се уверите сами!