Вдигнах поглед към Александър и за първи път разбрах защо бях така омаяна от Финикс.
— Време е да се връщаме вкъщи, заедно — отвърна и ме целуна със силата на два много мистериозни вампира. После облиза устни, като зъбите му проблеснаха, и се усмихна. — За вечността.