— Глупак, това бяха гарвани — убеждаваше го другото. — Бягаха от космическия кораб, който кацна тук.
— Бяха прилепи! — настоя първото.
— Нещо интересно? — извика ми леля от стаята си.
— Само окръжности в посевите и кръжащи прилепи.
— Момичетата в агенцията говореха за това на обяд. Убедени са, че всичко е заради рекламата.
Репортажа премина към снимки от въздуха от хеликоптера на телевизията. Кръга беше впечатляващ.
След това камерата се върна на репортерката.
— Космически кораб или просто извънземни? Вие решете. Това е от мен, Джей.
— Това е такава измама… — извиках на леля. — Видях един репортаж по телевизията, където едни деца признаха, че те са ги направили. Демонстрираха на репортера как през нощта са използвали пръчка, въже и дървени дъски, за да наведат надолу стеблата и да оформят гигантски кръг.
Леля ми се върна в дневната облечена в блузка с паднали рамене и грахово зелени панталони тип йога.
— Аз вярвам, че не сме сами в слънчевата система. Може да са били извънземни. Никой не е опровергал съществуването им.
— Шегуваш се? Наистина ли вярваш в извънземни?
— И ти наистина ли вярваш във вампири?
Имаше право.
— Да, но те съществуват — изтърсих без да се замисля. — Ъъъ… Искам да кажа, че никой не опровергал съществуването им.
— Само казвам, — заспори леля Либи, докато правеше последни корекции в прическата си, — че може да е направено от извънземен космически кораб — или пък е сигнал за други извънземни. И тези кръгове в посевите не са ли замислени да се гледат от въздуха?
— Момчето по телевизията се кълне, че миналата нощ е видял прилепи. Може да са вампири сигнализиращи на други вампири — предложих аз.
— Хмм. Твоята теория ми харесва повече. Извънземните са някакви странно изглеждащи, със зелени глави същества. Вампирите се по-секси. Бих предпочела да видя те да нахлуват в града ни.
Спрях разсъжденията си за момент тъй като започна прогнозата за времето.
— Прогнозата ни за следващите пет дни е дъжд и мъгла.
Любопитството в мен започна да надделява и не можах да изтрия твърденията на фермерското момче от главата си. Все пак кой по-добре от вампирите би се промъкнал незабелязано в нощта? Те лесно биха видели кръговете, докато летят като прилепи във въздуха. Нямаше начин, по който да докажа теорията си, докато си седя в апартамента на леля ми, а изобщо не ми беше в природата да не се поровя наоколо за някакви отговори.
— Имаш ли нещо против да си проверя имейла? — я попитах аз.
— Не, разбира се. Компютърът е включен.
Сърфирах в Интернет за информация на iMac-а на леля ми за вампири и кръгове в посевите. Прегледах различни филми и страници за книги, докато не попаднах на малък сайт, който бе специализиран за паранормални явления в Северна Америка. Всички статии описваха свръхестествени светлини, отвличания от извънземни и измами. Точно когато исках да затворя една такава статия, забелязах нещо интересно. Вместо чудовища със зелени глави, един потребител твърдеше, че нощта преди да се появят кръговете е видял рояк прилепи.
Помислих, че съм попаднала на нещо голямо. Изказването трябваше да е пуснато от харвардски учен, някой изследовател или някой носител на нобелова награда. Вместо това беше подписано с Боб от Юта.
Боб можеше да е откачалник както всеки друг, да е някое отегчено хлапе в залата за учене, което пуска грешна информация в сайтовете или като мен — вманиачен на тема вампири смъртен с свръхразвито въображение. Но все пак възприех изказването му като знак.
Имаше само един начин да проверя по нататък теорията си. Аз имах едно предимство, което Боб от Юта нямаше — срещах се с вампир.
— Сигурна ли, че не искаш да дойдеш с мен? — попита ме леля като взе един африкански барабан, който лежеше до камината.
— Пребита съм — не в буквалния смисъл — пошегувах се изключвайки компютъра. — Имаш ли нещо против просто да си легна?
Дори да не бях обладана от мисли за срещата ми с Александър, мисълта как барабанисти аматьори се учат да удрят върху инструментите си цели два часа беше достатъчна да ме докара до лудост.
— Има много банички с тофу в хладилника и соев пудинг в шкафа. Ще ти звънна на мобилния през почивката, за да проверя как си.
— Благодаря, лельо Либи — казах й като прегърнах сестрата на баща ми. — Наистина оценявам, че ми позволи да те посетя отново.
— Да не се шегуваш? Обожавам да имам съквартирант. Само заключи вратата след мен и не пускай никого вътре. И моля те, не давай на извънземните да те отвлекат. Баща ти ще ме убие.
Глава 3. Имението