„Добро утро, Елизабет — казах аз. — Мистър Нюман още ли не е слязъл?“
„Сигурно е излязъл много рано, сър — отвърна тя, — защото, когато дойдохме в къщата, него го нямаше.“
Изведнъж безпокойството ме обзе отново. През изминалите два дни Нюман бе слизал на закуска доста късничко и не можех да си представя как изведнъж е започнал да става рано. Подтикнат от предчувствията си, изтичах до спалнята му. Беше празна и освен това не личеше въобще да си е лягал, защото леглото му бе оправено. Един кратък оглед на стаята ми разкри още две неща. Ако Нюман бе излязъл да се поразходи, трябва да е било през нощта, тъй като липсваха дрехите, които носеше предната вечер. Сега вече бях сигурен, че злокобните ми предчувствия са били верни. Нюман беше излязъл, както ми каза, да се поразходи, но по една или друга причина не се беше прибрал. Защо? Случило ли му се е нещо? Да е паднал от скалите? Трябваше веднага да го потърсим! След няколко часа успях да събера многобройна дружина помощници и заедно тръгнахме да го търсим. Претърсвахме във всички посоки, както около зъберите, така и около скалите долу. Но от Нюман не открихме и следа. Накрая изгубих надежда и потърсих инспектор Баджуърт. Лицето му стана мрачно, когато му разказах за случилото се.
„Струва ми се, че намирисва на престъпление — рече той. — По тези места се срещат не дотам добросъвестни граждани. Виждали ли сте Келвин — съдържателя на Трите котви?“ Отговорих утвърдително.
„Знаете ли, че преди четири години е лежал в затвора за нападение с телесна повреда?“
„Не ме изненадва“ — отвърнах аз.
„По всеобщо мнение тук изглежда вашият приятел обича да си пъха носа в работи, които не го засягат. Дано не му се е случило нещо лошо!“
— Подновихме търсенето с удвоена енергия. Чак късно следобед усилията ни бяха възнаградени. Намерихме Нюман в един дълбок трап на територията на собственото му имение. Ръцете и краката му бяха здраво завързани с въже, а в устата му бе натъпкана носна кърпа, за да не може да вика за помощ. Беше ужасно изтощен и тялото го болеше. Ала след като разтрихме китките и глезените му и му дадохме да се подкрепи от плоското шише с уиски, от което той здравата си сръбна, беше в състояние да ни разкаже какво се бе случило. След като нощта се прояснила, той излязъл да се поразходи около единадесет часа. Отдалечил се на известно разстояние, движейки се по скалите и стигнал до едно място, познато като „Залива на контрабандистите“, наречено така заради многобройните пещери там. Тук той видял някакъв човек да разтоварва нещо от малка лодка и слязъл долу да види какво става. Какъвто и да бил товарът, изглежда доста тежал, а го пренасяли в една от най-отдалечените пещери. Нюман не заподозрял нищо нередно, но въпреки това се зачудил. Приближил се съвсем близо, без да бъде забелязан. Изведнъж се чул предупредителен вик и тутакси двама здрави моряка се нахвърлили върху му и го пребили до безсъзнание. Когато дошъл на себе си, усетил, че лежи в камион или нещо такова, който подскачал по неравностите на пътя и доколкото Нюман можел да прецени, това бил пътят, свързващ брега със селото. За голяма негова изненада камионът спрял пред портата на собствения му дом. Там, след разговор, проведен шепнешком между мъжете, бил изваден навън и хвърлен в един трап, който бил достатъчно дълбок, за да не може да го открият поне за известно време. После камионът потеглил и, както му се сторило, излязъл през друга порта, някъде на около половин километър по пътя към селото. Не можеше да ни даде никакво описание на нападателите, освен че определено били моряци и, съдейки по говора им, корнуолци.
Инспектор Баджуърт бе силно заинтригуван.
„Сигурен съм, че това е мястото, където са криели товара — извика той. — Изваден е бил някак си от потъналия кораб и е бил складиран в някоя отдалечена пещера в залива. Известно е, че претърсихме всички пещери в «Залива на контрабандистите» и че сега се придвижваме нататък. През нощта те явно са премествали товара на място, което вече е претърсено и където е малко вероятно да търсим отново. За наше нещастие са разполагали поне с осемнадесет часа, за да се отърват от него и след като снощи са хванали мистър Нюман там, то аз се съмнявам, че сега ще намерим нещо.“
Инспекторът бързо нареди да се проведе претърсване. Откри съвсем недвусмислени доказателства, че златото е било складирано там, както се предполагаше, но е било повторно премествано, а нямаше следа, която да укаже пътя към новото му скривалище. И все пак имаше една нишка и на другата сутрин инспекторът лично ми я посочи.