— Не ме убедихте докрай, но да чуем все пак вашия разказ.
— Той е свързан с един мой бивш клиент. Ще го нарека мистър Клод — Саймън Клод. Беше доста заможен човек и живееше в голяма къща, недалеч оттук. Единственият му син бе убит във войната, но беше оставил едно дете — момиченце. Майка му бе починала при раждането и, след смъртта на бащата, момиченцето бе дошло да живее при дядо си, който веднага се бе привързал към него. Малката Крис можеше да прави с дядо си всичко, което пожелае. Не бях виждал човек така изцяло отдаден на едно дете и не мога да ви опиша скръбта и отчаянието му, когато на единадесетгодишна възраст момиченцето заболя от пневмония и умря. Бедният Саймън Клод бе безутешен. Един негов брат наскоро се бе споминал в бедност и Саймън Клод великодушно предложи дома си на децата му — две момичета, Грейс и Мери и едно момче, Джордж. Но въпреки че бе мил и щедър към племенниците си, старецът не ги удостои с онази любов и привързаност, с която бе обградил малкото си внуче. Джордж Клод започна работа в една банка наблизо, а Грейс се омъжи за учен млад мъж — химик-изследовател на име Филип Гаръд. Мери, която беше тихо и затворено момиче, продължи да живее в къщата, като се грижеше за чичо си. Мисля, че го обичаше по свой кротък и ненатрапчив начин. Както изглежда, всичко вървяло мирно и тихо. Нека добавя, че след смъртта на малката Кристобал Саймън Клод дойде при мен и поиска да изготвя ново завещание. Според това завещание неговото състояние — а то не бе никак малко — трябваше да бъде поделено поравно между племенниците му, като на всеки се падаше по една трета. Времето си течеше. Един ден случайно срещнах Джордж Клод и се поинтересувах за чичо му, когото не бях виждал отдавна. За моя изненада лицето на Джордж помръкна.
„Бих искал да се опитате да вразумите чичо Саймън — каза той унило. Честното му, но мрачно лице изглеждаше объркано и тревожно. — Тази спиритическа история ще го довърши.“
„За какво говорите?“ — попитах го аз силно изненадан.
— И тогава Джордж ми разказа всичко. Мистър Клод постепенно започнал да се увлича от спиритизъм и като капак на всичко попаднал на един американски медиум — някоя си мисис Юридис Спраг. Тази жена, която Джордж без колебание определи като изпечена лъжкиня, бе придобила огромно влияние над Саймън Клод. На практика тя живеела в дома му. Непрекъснато се провеждали спиритически сеанси, в които духът на Кристобал се явявал на оглупелия старец. Тук е времето да кажа, че не принадлежа към категорията на онези, които се отнасят към спиритизма с презрение и насмешка. Както вече ви казах, аз вярвам в очевидното. И мисля, че ако погледнем непредубедено, претегляйки фактите в подкрепа на спиритизма, ще се намерят много, които не могат да се обяснят с измама и с лекота да бъдат отхвърлени. Вече подчертах, че нито вярвам в това, нито го отричам. Но има някои свидетелства, които човек не може да си позволи да пренебрегне. От друга страна спиритизмът лесно може да бъде използван от мошеници и шарлатани, а след всичко, което чух от младия Джордж Клод за тази мисис Юридис Спраг, останах с твърдото убеждение, чу Саймън Клод е попаднал в лоши ръце и че мисис Спраг вероятно е измамница от най-висша класа. Старецът — здравомислещ, що се отнася до практическите въпроси, лесно би могъл да бъде измамен, ако се спекулира с любовта му към мъртвата му внучка. Колкото повече премислях тези неща, толкова повече притеснението ми растеше. Харесвах младите Клод — Мери и Джордж — и разбирах, че тази мисис Спраг може да им докара неприятности с влиянието си над техния чичо. При първа възможност намерих предлог, под който да посетя Саймън Клод. Заварих мисис Спраг настанена там като почитан и уважаван гост. Още щом я видях, моите най-лоши предчувствия се потвърдиха. Беше пълна жена на средна възраст, облечена крещящо, натъпкана с лицемерни фрази от рода на „обичните ни същества, които се пренесоха в отвъдното“ и други подобни. Съпругът й също живееше в къщата. Мистър Абсълъм Спраг бе слаб, длъгнест мъж с меланхолично изражение и изключително лукави очи. При първа възможност останах насаме със Саймън Клод и деликатно го подпитах по темата. Той бе изпълнен с ентусиазъм. Юридис Спраг била чудесна! Изпратена била в отговор на молитвите му. Нехаела за парите, достатъчна й била радостта да помогне на едно опечалено сърце. Дори изпитвала майчински чувства към малката Крис. Той пък бе започнал да я възприема като своя дъщеря. После се впусна в подробности — как чул гласа на своята Крис, колко била тя щастлива при майка си и баща си. Той продължи да изрежда още сантименталности, приписвайки ги на детето, които, съпоставени с моите спомени за малката Кристобал, ми се сториха доста неправдоподобни. Тя дори била подчертала, че „татко и мама обичат милата мисис Спраг“.