„Но, разбира се — прекъсна разказа си той, — вие сте неверник, Педърик.“
„Не съм такъв. Нищо подобно. Някои от хората, писали по тези въпроси, са личности, чиито свидетелства приемам без колебание и на всеки препоръчан ми от тях медиум бих оказал подобаващо доверие и уважение. Предполагам, че мисис Спраг има добри препоръки?“
— Саймън изрази възторга си от мисис Спраг. Тя му била пратена от Небето. Попаднал на нея в един курорт, където отишъл за два месеца през лятото. Една случайна среща с толкова прекрасно продължение! Заминах си напълно неудовлетворен. Най-лошите ми опасения се бяха оправдали и не виждах какво бих могъл да сторя. След дълъг размисъл писах на Филип Гаръд, който, както споменах, наскоро се бе оженил за по-голямата племенница — Грейс Клод. Разбира се, изложих случая пред него много внимателно и предпазливо. Посочих му опасността, че тази жена придобиваше все по-голямо влияние над стареца. Предложих още при възможност мистър Клод да бъде запознат с човек, уважаван в спиритическите среди. Сметнах, че за Филип Гаръд не би било трудно да го уреди. И така той бе принуден да действа. Беше забелязал нещо, което на мен ми убягна — че здравето на Саймън Клод силно се бе влошило, а като практичен човек Гаръд нямаше никакво намерение да позволи полагащото се на съпругата му, сестра й и брат й наследство да бъде заграбено. Той посети чичо си на следващата седмица, водейки със себе си не кого да е, а известния професор Лонгмън. Лонгмън бе първокласен учен, човек, чийто познания в областта на спиритизма караха хората да се отнасят към него с респект. Той беше не само блестящ учен, но безкрайно честен и почтен мъж. Резултатът от визитата му бил доста неудачен. Изглежда Лонгмън не бе говорил много по време на посещението си. Били проведени два сеанса — не знам при какви условия. Докато бил в къщата, не се ангажирал с мнение, но след заминаването си написал писмо до Филип Гаръд. В него признавал, че не бил в състояние да изобличи мисис Спрат в измама, макар, по негово мнение, феноменът да не бил съвсем автентичен. Добавил още, че мистър Гаръд можел да покаже писмото на чичо си, ако реши, че е необходимо и предложил да свърже мистър Клод с някой медиум с безупречна репутация. Филип Гаръд занесъл писмото на чичо си, но не постигнал очаквания резултат. Старецът изпаднал в неудържима ярост. Това било заговор за дискредитирането на мисис Спрат — една злостно оклеветена и онеправдана светица. Тя вече била споделила с него, че страдала горчиво от завистта на хората в тази страна. Клод изтъкнал, че самият Лонгмън бил принуден да признае, че не е открил измама. Юридис Спрат била дошла при него в най-мрачните мигове от живота му, дала му помощ и утеха и той бил готов да я защищава, дори ако теша означавало да се изпокара с останалите членове на семейството. За него тя значела повече от когото и да било на този свят. Филип Гаръд най-безцеремонно бил изгонен от къщата, но като резултат от гневния изблик здравето на Клод определено се влошило. През последния месец почти не ставал от леглото си и вече изглеждало, че по всяка вероятност ще остане прикован към него, докато смъртта не го избави от мъките. Два дни след изгонването на Филип бях спешно повикан и тръгнах незабавно. Клод беше в леглото си и дори за моето непрофесионално око изглеждаше наистина много зле. Бореше се за всяка глътка въздух.
„Това е краят ми — рече той, — усещам го. Не го отричайте, Педърик. Ала преди да умра, ще изпълня дълга си спрямо едно човешко същество, което направи за мен повече от всяко друго на света. Искам да променя завещанието си.“
„Разбира се — отвърнах аз, — ако ми дадете своите указания, аз ще изготвя завещанието и ще й го изпратя.“
„Така няма да стане — рече той. — Човече, та аз може да не преживея нощта. Тук съм написал какво искам — той бръкна под възглавницата си, — а вие ще ми кажете дали е направено както трябва.“ Изкара лист хартия, на който с молив набързо бяха надраскани няколко думи. Беше от ясно по-ясно. Оставяше на всеки от племенниците си по пет хиляди лири, а на Юридис Спраг — остатъка от огромното си имущество „в знак на почит и признателност“. Не ми хареса, но това беше положението. И дума не можеше да става, че старецът не е с всичкия си — беше си съвсем наред. Той позвъни за двете си прислужници, които дойдоха незабавно. Едната — Ема Гонт — висока жена на средна възраст, работеше там от дълги години и всеотдайно се грижеше за Клод. С нея дойде и готвачката — свежа и напета млада жена на възраст около тридесетте. Саймън Клод ги изгледа изпод рунтавите си вежди.