Адвокатът замълча, огледа слушащата го с интерес аудитория и се усмихна с голямо задоволство.
— Схващате тънкия момент, разбира се? Два месеца запечатаният плик стоя в сейфа ми. Не е било възможно да бъде подменен. Не, времето за това е било твърде малко — от момента, в който завещанието бе подписано, до момента, в който го прибрах в сейфа. Така че кой е имал възможността да извърши подмяната и кой печели от нея? Ще обобщя накратко в резюме по-важните подробности — завещанието е подписано от мистър Клод, а аз го поставям в плик — дотук добре. После аз го прибирам в джоба на палтото си. Сетне Мери поема палтото ми, подава го на Джордж, който през цялото време е пред погледа ми и той го оставя върху стола. Докато съм бил в кабинета, мисис Юридис Спраг е имала достатъчно време да извади плика от джоба и да прочете съдържанието, а всъщност фактът, че после аз го намерих на пода, а не в джоба явно сочи, че тя е сторила точно това. Но тук стигаме до нещо любопитно — тя е имала възможността да подмени оригиналния лист с празен, но не е имала мотив. Завещанието бе в нейна полза и с подмяната тя се лишаваше от наследството, към което така отчаяно се стремеше. Същото се отнася и за мистър Спраг. Той също е разполагал с възможност. В моя кабинет, в продължение на две-три минути, е бил съвършено сам, а въпросният документ е лежал на масата. Но отново е ясно, че от подобно действие той не би спечелил. И така, ние се изправяме пред интересен проблем — двамата, които са имали възможността да подменят листите, не са имали мотив да го направят, а двамата, които са имали мотив, не са разполагали с възможност. Между другото, не бях изключил от подозрение и прислужницата Ема Гонт. Беше предана на младите си господари и мразеше Спраг. Сигурен съм, че би могла да се опита да подмени листите, ако й бе минало през ум. Но въпреки че тя всъщност бе държала плика, когато го вдигна от пода, за да ми го подаде, определено не е имала възможност да подмени съдържанието му. А и не би могла да размени пликовете посредством някакъв ловък трик (което така или иначе не би й се удало), защото въпросният плик бе донесен в къщата от мен и не е възможно някой от хората там да е разполагал с такъв. Той сияещ огледа аудиторията си.
— Е, това е моята малка загадка. Надявам се, че изложих фактите ясно. Любопитен съм да чуя вашите мнения.
За всеобщо удивление мис Марпъл се разхихика. Изглежда нещо извънредно много я забавляваше.
— Какво има, лельо Джейн? Кажи и ние да се посмеем! — рече Реймънд.
— Сетих се за малкия Томи Саймъндс. Едно, боя се, малко палаво момченце, но понякога много забавно. От тези деца с чисти, невинни личица, които постоянно замислят по някоя лудория. Сетих се как миналата седмица в неделното училище казал: „Учителко, как е правилно да се каже — жълтъкът на яйцата е бял, или жълтъкът на яйцето е бял?“, а мис Дърстън пояснила, че всеки би се изразил: „жълтъците на яйцата са бели, или жълтъкът на яйцето е бял“, а палавият Томи отвърнал: „Е, аз пък бих казал, че жълтъкът на яйцето е жълт!“ Разбира се, бе много невъзпитано от негова страна, а и тази шега е стара като света. Аз самата я знаех още като дете.
— Много забавно, скъпа лельо Джейн — спокойно каза Реймънд, — но това със сигурност няма нищо общо с интересната история, която мистър Педърик ни разказа.
— О, не, има — каза мис Марпъл. — Това е уловка! В историята на мистър Педърик също има уловка. Типично за адвокат. Ах, вие, скъпи ми стари приятелю! — тя укорително поклати глава към него.
— Чудя се дали наистина се досещате — рече адвокатът, като примигна.
Мис Марпъл написа няколко думи на къс хартия, сгъна го и му го подаде. Мистър Педърик разгъна хартията, прочете написаното и я погледна одобрително.
— Скъпа ми приятелко — каза той, — има ли нещо, което да не знаете?
— Известно ми е още като дете — каза мис Марпъл, — дори съм си играла с него.
— Мисля, че нищо не разбирам — обади се мис Хенри. — Сигурен съм, че мистър Педърик е измислил някакъв хитър юридически фокус.
— Нищо подобно — рече мистър Педърик, — няма такова нещо. Задачата е съвсем проста и ясна. Не трябва да обръщате внимание на мис Марпъл. Тя гледа на нещата по свой начин.
— Трябва да можем да стигнем до истината — каза Реймънд с леко раздразнение. — Фактите наистина изглеждат съвсем ясни. Пет души всъщност са пипали този плик. Очевидно е, че съпрузите Спрат биха могли да бърникат в него, но е също толкова очевидно, че не са го сторили. Остават значи другите трима. Е, ако човек има удивителните способности на илюзионистите, докато правят фокуси пред очите ти, тогава ми се струва възможно листът хартия да е бил изваден и подменен с друг от Джордж Клод през времето, докато е отнасял палтото в далечния ъгъл на стаята.