— О, аз пък мисля, че е било момичето — каза Джойс.
— Смятам, че прислужницата е изтичала долу, казала й е какво е станало и Мери е намерила друг син плик, подменяйки с него оригиналния.
Сър Хенри поклати глава.
— Не съм съгласен и с двама ви — каза бавно той. — Такива неща се правят от илюзионистите, ала само на сцена или в романите, обаче не смятам, че е възможно тяхното осъществяване в реалния живот, особено пред проницателния поглед на човек като моя приятел — мистър Педърик. Но имам една идея… само идея, нищо повече. Знам, че професор Лонгмън е бил на посещение там и е казал твърде малко. Просто е логично да предположим, че семейство Спрат вероятно са били притеснени за резултата от визитата му. Ако Саймън Клод не им се е доверил, което е твърде възможно, може да са погледнали на идването на мистър Педърик от съвсем различен ъгъл. Сигурно са смятали, че мистър Клод вече е направил завещание, облагодетелстващо Юридис Спраг и че новото ще бъде изготвено с цел именно нейното отстраняване — в резултат от разкритията на професор Лонгмън. Като алтернативна възможност, както вие адвокатите казвате, Филип Гаръд е привел пред чичо си доводите за „унаследяване от собствената му кръв и плът“ и ето че в този случай, предполагам, мисис Спраг е била готова да действа. Това и прави, но тъй като мистър Педърик влиза в неподходящ момент, тя няма време да прочете оригиналния документ, затова бързо го хвърля в огъня, в случай че адвокатът открие липсата му. Джойс решително поклати глава.
— Не го е изгорила, без да го прочете.
— Това разрешение звучи доста неубедително — призна сър Хенри. — Предполагам… ъ-ъ-ъ… мистър Педърик не е подпомогнал Провидението сам?
Това изявление бе, разбира се, само на шега, но дребничкият адвокат се изправи с вид на накърнено достойнство.
— Крайно неуместно предположение — каза той с известна острота.
— А какво ще ни каже доктор Пендър? — попита сър Хенри.
— Не мисля, че имам някакви кой знае колко ясни идеи. Мисля, че подмяната трябва да е била извършена или от мисис Спраг, или от съпруга й, вероятно заради подбудите, които изложи и сър Хенри. Ако тя не е прочела завещанието преди заминаването на мистър Педърик, тогава би се изправила пред дилема, тъй като не би била в състояние да признае действията си. Вероятно после го е поставила сред документите на мистър Клод, като си е мислила, че то ще бъде намерено там след смъртта му. Но защо не е открито — това не зная. Може да се предположи и следното — да речем, че Ема Гонт попада на него и преднамерено го унищожава в израз на криворазбрана преданост към работодателите си.
— Струва ми се, че решението на доктор Пендър е най-доброто — каза Джойс. — Така ли е, мистър Педърик?
Адвокатът поклати глава.
— Ще продължа оттам, където спрях. Бях слисан и също толкова объркан, колкото сега сте и вие. Не мисля, че някога щях да открия истината… вероятно не… но скоро бях осветлен по въпроса. И то по много остроумен начин. Около месец след това отидох да вечерям с Филип Гаръд и след вечерята, в хода на разговора ни, той спомена за един интересен случай, който наскоро привлякъл вниманието му.
„Бих искал да ви разкажа за него, Педърик, но, разбира се, трябва да си остане между нас.“
„Абсолютно“ — отвърнах аз.
„Един мой приятел възлагал големи очаквания на свой роднина и бил ужасно огорчен, когато открил, че този роднина решил да облагодетелства една съвсем недостойна личност. Опасявам се, че моят приятел е малко безскрупулен в методите си. В къщата работела една прислужница, изключително предана на интересите на онези, които бих нарекъл «законни наследници». Моят приятел й дал съвсем прости инструкции. Връчил й писалка, пълна с мастило, и тя трябвало да я постави в едно чекмедже на писалището в стаята на господаря си, но не в чекмеджето, където обикновено стояла писалката. При положение че господарят й поиска от нея да свидетелства при подписването на какъвто и да било документ и я помоли да му донесе писалката, тя е трябвало да му даде не неговата, а другата, която била точното й копие. Това било всичко, което се искало от нея. Не й дал никаква друга информация. Прислужницата се оказала предано създание и доверчиво последвала инструкциите.“ Тук Гаръд прекъсна разказа си и каза: „Дано не ви отегчавам, Педърик.“