Сър Хенри набързо издуха носа си. Джойс прехапа устни.
— И какво извика това в съзнанието ми? Разбира се, и готвачката, и прислужницата споменаха, че едно от нещата, които умиращият промълвил, било за някаква риба. Бях убедена, абсолютно убедена, че в тези негови думи се крие разрешението на загадката. Отидох си вкъщи готова да стигна до дъното на мистерията.
Тя замълча.
— Мислили ли сте понякога — продължи възрастната дама — колко често възприемаме нещата в техния контекст… мисля, че така се казваше? В Дартмур има едно място, наречено Грей Уедърс. Ако разговаряте с някой местен фермер и споменете Грей Уедърс, той най-вероятно ще заключи, че имате предвид тези големи, сиви камъни, макар че в същото време вие може да сте говорили за времето13. И обратното, ако пришълец дочуе част от разговора, в която става дума за сивите камъни, може да реши, че обсъждате времето. Значи когато пресъздаваме един разговор, ние по правило не използваме същите думи, а употребяваме други, които според нас имат същото значение. Срещнах се поотделно с готвачката и Дороти. Попитах готвачката дали е съвсем сигурна, че господарят й наистина е казал „купчина риба“. Тя заяви, че е сигурна.
„Това ли бяха точните му думи? — осведомих се аз. — Или той спомена някакъв точно определен вид риба?“
„Така беше — потвърди готвачката. — Ставаше дума за точно определен вид риба, но не помня каква. Куп… ъ-ъ-ъ… какво беше, я? Не е от рибите, дето често ядеш. Дали не беше щука или пък костур14? Не, не започваше с «р».“
Дороти също си спомни, че господарят й споменал някакъв особен вид риба.
„Чуждоземна риба, май — каза тя. — Грамада от… какво ли беше?“
„Куп ли е казал, или грамада?“ — попитах аз.
„Мисля, че беше грамада. Но ето на, наистина не съм сигурна. Толкова е трудно да си спомниш точните думи, нали, мис. Особено когато изглежда не е нищо смислено. Но като се замисля сега, съм напълно сигурна, че беше грамада, а пък рибата започваше със «с», но не беше треска или рак15“. — Най-горда съм със следващата си идея — рече мис Марпъл, — защото, разбира се, нямам понятие от лекарства. Противни и опасни неща ги наричам аз. От баба ми остана една стара рецепта за чай от вратига и тя струва повече от всичките ви лекарства. Знаех обаче, че в къщата имаше няколко медицински тома и в един от тях — списък на различни лекове. Идеята ми, видите ли, беше, че Джефри е поел някаква особена отрова и се е опитвал да произнесе името й. И така проверих тези с буквата „h“, най-вече тези, започващи с „he“16. Нищо, което да е с подобно звучене. После се заех с „р“17 и почти веднага открих… какво мислите?
Тя се огледа, удължавайки мига на своя триумф.
— Пилокарпин. Бихте ли разбрали човек, който едва може да говори и се опитва да произнесе тази дума? Как би прозвучала тя на някаква готвачка, която я чува за пръв път? Няма ли да й звучи като „грамада от шаран“18?
— Дявол го взел! — възкликна сър Хенри.
— Никога не бих се сетил — обади се и доктор Пендър.
— Безкрайно интересно — каза мистър Педърик. — Наистина безкрайно интересно!
— Веднага обърнах на страницата, указана в индекса. Прочетох за пилокарпина и въздействието му върху очите и за други неща, които, изглежда, нямаха връзка със случая. Накрая обаче попаднах на една изключително показателна фраза: „Пробвано с успех като антидот при отравяне с атропин.“ Не мога да ви опиша как изведнъж ми светна пред очите. Изобщо не ми се струваше вероятно Джефри Денман да тръгне да се самоубива. Да, но това ново разрешение бе не само възможно, но аз бях съвсем сигурна, че е и вярното, защото, логически погледнато, всяко нещо си застава на мястото.
— Няма да се опитвам да позная — каза Реймънд. — Продължавай, лельо Джейн, и ни кажи кое бе така потресаващо ясно за теб.
— Аз, разбира се, нищо не разбирам от лекарства — продължи мис Марпъл, — но съвсем случайно си спомних, че когато зрението ми се беше влошило, докторът ми предписа капки с атропинов сулфат. Качих се право в стаята на стария мистър Денман и започнах без заобикалки: „Мистър Денман — рекох аз, — знам всичко. Защо отровихте сина си?“ Той ме погледна минута-две — беше доста симпатичен старец — и после избухна в смях, най-зловещия смях, който някога съм чувала. Уверявам ви, че ме побиха тръпки. Само веднъж преди бях чувала подобно нещо — когато бедната мисис Джонс откачи.