И Джордж го прочел. Написано било върху силно напарфюмирана хартия с едър почерк и черно мастило.
„Видях бъдещето. Трябва да ви предизвестя, преди да е станало твърде късно. Пазете се при Пълнолуние. Синята иглика означава предупреждение; синята ружа — опасност; синият здравец — смърт!“
Джордж тъкмо щял да прихне, но срещнал погледа на сестра Коплинг, която му направила бърз предупредителен жест. Той доста непохватно започнал:
„Тази жена вероятно се опитва да те уплаши, Мери. Ала както и да е, не съществуват сини иглики и син здравец.“
Но мисис Причард се разплакала и заповтаряла, че дните й са преброени. Сестра Коплинг и Джордж излезли на площадката до стълбището.
„Ах, тези глупави циркаджилъци!“ — избухнал той.
„Сигурно сте прав.“
Нещо в тона на сестрата го стреснало и той учудено я загледал.
„Вие, разбира се, не мислите, сестра…“
„Не, не, мистър Причард. Не вярвам в предсказания за бъдещето — това са глупости! Но съм озадачена каква би могла да е целта на всичко това. Гадателите обикновено се стремят към някаква изгода. Ала тази жена изглежда плаши мисис Причард без някаква очевидна изгода. Не виждам връзката. А има и нещо друго…“
„Да?“
„Мисис Причард казва, че нещо в Зарида й се струва смътно познато. Е, тази работа просто не ми харесва, мистър Причард, това е.“
„Не знаех, че сте толкова суеверна, сестра.“
„Не съм суеверна, но усещам, когато нещо не е наред.“
Четири дни по-късно се случил първият инцидент. За да ви го обясня, ще трябва по-напред да опиша стаята на мисис Причард…
— По-добре остави аз да го направя — прекъсна го мисис Бантри. — Беше облепена с един от онези нови тапети, на които са изрисувани букети с цветя, за да се получи нещо като цветен бордюр. Ефектът е като че ли се намирате в градина, въпреки че, разбира се, цветята изглеждат някак нереални. Искам да кажа, че те просто не може да са разцъфнали по едно и също време…
— Не се оставяй да те завладее ревностният педантизъм на градинаря специалист, Доли — обади се съпругът й. — Всички знаем, че си запалена градинарка.
— Да, но все пак си е абсурд — възпротиви се мисис Бантри. — Да струпаш на едно място сини камбанки, жълти нарциси, лупини, ружи и астри!
— Крайно непрофесионално — отбелязва сър Хенри, — но да се върнем към разказа.
— Та сред тази струпани накуп цветя имало още иглики — букети от жълти и розови иглики и… о, продължи ти, Артър, това е твоята история…
Полковник Бантри продължи:
— Една сутрин мисис Причард позвънила много настоятелно. Прислугата дотърчала веднага, мислейки, че се е случило нещо необичайно. Ала ни най-малко. Тя била силно развълнувана и сочела тапета. А там, сред другите цветя, наистина имало една синя иглика…
— О! — възкликна мис Хелиър. — Колко зловещо!
— Въпросът бе — винаги ли си е била там тази синя иглика? Поне такова било предположението на сестрата и Джордж. Но мисис Причард за нищо на света не искала да се съгласи. До тази сутрин тя не я била забелязала, а освен това предната вечер имало и пълнолуние. Това силно я било разстроило.
— Същия ден срещнах Джордж Причард и той ми разказа за случката — намеси се мисис Бантри. — Отидох да видя мисис Причард и направих всичко възможно да представя нещата откъм смешната им страна, но без успех. Тръгнах си истински загрижена и помня, че видях Джийн Инстоу, на която също разказах за това. Джийн е особнячка. Тя ми рече:
„Значи е разстроена не на шега?“
Казах й, че според мен било абсолютно възможно жената да умре от страх. Тя бе болезнено суеверна. Помня, че това, което Джийн ми каза после, ме порази. А то беше:
„Може пък да е за хубаво, нали?“ Каза го толкова студено и хладнокръвно, че аз бях наистина… ами, шокирана! Зная, разбира се, че в днешно време е общоприето да си груб и прям, но не мога да свикна с това. Джийн ми се усмихна особено и продължи: „Не ви харесва това, което казах, но то е истина. Какъв смисъл има животът на мисис Причард? Никакъв. А за Джордж Причард всичко това е направо ад. Фактът, че жена му е на път да умре от страх, е най-доброто нещо, което може да му се случи.“
Аз пък й рекох: „Джордж винаги е бил ужасно добър с нея“, а тя отвърна: „Да, и заслужава награда за това, бедничкият. Той е много привлекателен, този Джордж Причард. Така мислеше и последната им сестра, онази хубавката — как й беше името? Карстеърс. Това беше причината за скандала между нея и мисис П.“