— Продължете — каза мисис Бантри на доктор Лойд. — Обичам разказите за грациозни испански танцьорки. Това ми помага да забравя колко съм стара и дебела.
— Съжалявам — извинително рече доктор Лойд. — Но видите ли, всъщност тази история не е за испанката.
— Така ли?
— Да. Оказа се, че аз и моят приятел грешим. С испанската красавица не се случи нищо вълнуващо. Омъжи се за някакъв чиновник от една корабна агенция и когато напуснах острова, тя вече имаше пет деца и бе започнала да дебелее.
— Също като онова момиче на Израел Питърс — отбеляза мис Марпъл. — Тази, дето стана актриса и имаше толкова хубави крака, че й дадоха да играе ролята на момче в пантомимата. Всички казваха, че няма да свърши добре, но тя се омъжи за едни търговски пътник и се подреди чудесно.
— Обичайната история — тихо промърмори сър Хенри.
— Не — продължи докторът. — Моята история е за двете английски дами.
— Значи с тях се е случило нещо все пак, така ли? — прошепна мис Хелиър.
— Да, с тях се случи нещо и то още на следващия ден.
— Да? — подкани го мисис Бантри.
— Когато излизах вечерта, от чисто любопитство хвърлих един поглед на хотелския регистър. Лесно открих имената им. Мис Мери Бартън и мис Ейми Дърант от Литъл Падъкс, Коутън Уиър, Бъкс. Тогава въобще не ми мина през ум колко скоро щях да се натъкна на притежателките на тези имена отново и то при такива трагични обстоятелства. На следващия ден с едни приятели се бяхме разбрали да идем на пикник. Трябваше да прекосим острова с автомобил и да обядваме на едно място наречено (доколкото си спомням, защото беше толкова отдавна) Лас Ниевес — закътан залив, където, ако ни се приискаше, можехме да се изкъпем. Надлежно следвахме тази програма, с изключение на това, че закъсняхме с тръгването и затова спряхме и си направихме пикник по пътя, след което продължихме към Лас Ниевес, за да се изкъпем преди чая. Когато наближихме плажа, изведнъж забелязахме огромна суматоха. Като че цялото население на малкото селище се бе събрало на брега. Още щом ни видяха, се втурнаха към колата и започнаха възбудено да обясняват. Испанският ни не беше много добър и ни бяха нужни няколко минути, докато схванем какво ни говорят, но накрая ги разбрахме. Две безразсъдни англичанки отишли да се къпят, но едната влязла прекалено навътре и там изглежда нещо й се е случило. Другата тръгнала след нея и се опитала да я извади, но на свой ред и нейните сили я напуснали и тя също щяла да се удави, ако не се бил появил един мъж с гребна лодка, който изтеглил спасителката и спасяваната на брега. На последната вече не можело да се помогне. Веднага щом разбрах за какво става въпрос, разблъсках тълпата и се втурнах към брега. В първия момент не познах двете жени. Закръглената фигура в костюм от черно трико и прилепнала зелена гумена шапка за къпане не ми напомни нищо, когато вдигна поглед изпълнен с тревога. Беше коленичила до тялото на приятелката си и правеше някакви аматьорски опити за изкуствено дишане. Като й казах, че съм лекар, тя въздъхна с облекчение. Разпоредих се веднага да иде в някоя от вилите, за да я разтрият и да облече сухи дрехи. Една дама от нашата компания тръгна с нея. Аз от своя страна се заех с тялото на удавницата, но безрезултатно. Явно бе, че животът в него е угаснал, така че накрая бях принуден да се предам. Отидох при останалите в малката рибарска хижа и там трябваше да съобщя тъжната вест. Оцелялата бе облечена вече в собствените си дрехи и аз моментално разпознах в нея една от двете новодошли предната вечер. Тя прие тъжната новина съвсем спокойно — очевидно ужасът и шокът от цялата случка бяха надделели над личните чувства, колкото и възвишени да бяха те.
„Бедната Ейми — рече тя. — Бедната, клетата Ейми! С такова нетърпение очакваше къпането! А и плуваше толкова добре. Не разбирам. Какво мислите, че е станало, докторе?“
„Вероятно схващане. Ще ми разкажете ли как точно се случи?“
„Поплувахме известно време, бих казала двадесет минути. После аз реших да се прибирам, но Ейми каза, че ще влезе да се изкъпе още веднъж. Така и направи и изведнъж я чух да вика. Разбрах, че зове за помощ. Заплувах към нея възможно най-бързо и когато стигнах, тя все още бе на повърхността, но диво се вкопчи в мен и двете започнахме да потъваме. Ако не бе дошъл онзи мъж с лодката, аз също щях да се удавя.“