— О, не трябва да спирате тук… точно на най-интересното място. Продължавайте!
— Но вижте, мис Хелиър, това не е роман с продължение, а история от реалния живот. А тези истории свършват там, където животът избере.
— Но аз не искам така — възпротиви се Джейн. — Искам да знам.
— Тук е мястото, където трябва да използваме ума си, мис Хелиър — обясни й сър Хенри. — Защо Мери Бартън е убила компаньонката си? Това е загадката, която ни постави доктор Лойд.
— Добре де — започна мис Хелиър. — Може да я е убила по ред причини. Искам да кажа… о, не зная. Вероятно й е действала на нервите или пък е била обзета от ревност, въпреки че доктор Лойд не спомена за мъж, но все пак на един кораб… е, знаете какво се говори за корабите и морските пътешествия.
Мис Хелиър замълча леко задъхана, а слушателите й започнаха да осъзнават, че външният вид на чаровната й главица далеч превъзхожда нейното съдържание.
— Аз имам доста предположения — рече мисис Бантри. — Но май ще трябва да се огранича с едно. Е, аз смятам, че бащата на мис Бартън е натрупал всичките си пари, разорявайки бащата на Ейми Дърант и Ейми е решила да си отмъсти. О, не, точно обратното! Страшно досадно! Защо богатата работодателка ще убива бедната си компаньонка? Сетих се! Мис Бартън е имала по-млад брат, който се е застрелял от любов към Ейми Дърант. Мис Бартън е чакала своя час. Ейми се появява на хоризонта и мис Би я ангажира като компаньонка. Сетне я отвежда със себе си на Канарските острови и осъществява своето отмъщение. Как ви се струва това?
— Отлично — рече сър Хенри. — Само дето въобще не знаем дали мис Бартън е имала по-млад брат.
— Можем да направим такова заключение — каза мисис Бантри. — Ако не е имала по-млад брат, тогава няма мотив. Така че трябва да е имала такъв. Схващаш ли, Уотсън?
— Това е чудесно, Доли — каза съпругът й. — Но е само догадка.
— Разбира се — отвърна мисис Бантри. — Само това можем да направим — да гадаем. Нямаме нищо, за което да се хванем. Продължи ти, скъпи, нека чуем твоята версия.
— Честно казано, не знам какво да мисля. Но смятам, че има нещо вярно в предположението на мис Хелиър, че са се спречкали заради мъж. Виж, Доли, вероятно е бил някой високопоставен църковен служител. Двете са му избродирали по нещо, например филон21 и той е предпочел първо този на Дърант. Можеш да си сигурна, че е било нещо такова. Забележи, че накрая е отишла при свещеник. Тия жени все си загубват ума по някой красив пастор. Непрекъснато чуваме за такива неща.
— Мисля, че трябва да се опитам да обясня моето предположение малко по-прецизно — каза сър Хенри, — макар, признавам, това да е само догадка. Смятам, че мис Бартън изобщо си е била душевно болна. Подобни случаи се срещат по-често, отколкото можете да си представите. Манията й се е засилила и тя започнала да вярва, че е неин дълг да отърве света от определени личности — вероятно от онези, които наричаме „жени с нещастни съдби“. За миналото на мис Дърант не се знае нищо, така че е много възможно то да е било минало на жена с „нещастна съдба“. Мис Бартън научава това и решава да я премахне. По-късно нечестивостта на постъпката й започва да я тормози и тя е обхваната от угризения. Краят й показва, че въобще не е била с всичкия си. А сега, мис Марпъл, признайте, че сте съгласна с мен!
— Боя се, че не съм, сър Хенри — отвърна мис Марпъл и извинително се усмихна. — Според мен нейният край показва, че е била много хитра и изобретателна жена.
Джейн Хелиър ги прекъсна, надавайки вик:
— О-о-о! Бях толкова глупава! Може ли да опитам да отгатна наново? Разбира се, това трябва да е било. Изнудване! Компаньонката е изнудвала другата жена. Само не разбирам защо мис Марпъл казва, че е било много умно от нейна страна да се самоубие. Това въобще не ми е ясно.
— А — възкликна сър Хенри, мис Марпъл, видите ли, явно знае точно такъв случай в Сейнт Мери Мийд.
— Все ми се присмивате, сър Хенри — укорително каза мис Марпъл. — Трябва да призная, че съвсем малко ми напомня за старата мисис Траут. Знаете ли, тя получавала пенсиите на три старици, починали в различни енории.
— Това вероятно е било изключително сложно и изобретателно престъпление — каза сър Хенри. — Но ми се струва, че не хвърля светлина върху настоящия проблем.
— Разбира се, че не — отвърна мис Марпъл. — На вас — не. Но някои от семействата бяха много бедни и пенсията щеше да бъде от голяма полза за децата. Зная, че за външен човек е трудно да го разбере. Всъщност искам да кажа, че ключът е следният — една старица прилича на другите като нея.