— Е, и? — попита сър Хенри озадачен.
— Винаги обяснявам доста зле. Искам да кажа, че когато в началото доктор Лойд описа двете жени, той не е знаел коя коя е, а предполагам, че е било така и с другите в хотела. Щели са да го научат, разбира се, след някой и друг ден, но още на следващия едната се е удавила. Ако живата е казала, че е мис Бартън, едва ли някому би хрумнало, че може и да не е.
— Мислите, че… О! Разбирам… — бавно изрече сър Хенри.
— Има само един естествен път на разсъждения. Скъпата мисис Бантри преди малко тръгна по него. Защо богата работодателка ще убива бедната си компаньонка? Обратното е много по-вероятно. Искам да кажа, че обикновено става така.
— Наистина ли? — намеси се сър Хенри. — Вие ме шокирате.
— Но, разбира се — продължи мис Марпъл, — тя е трябвало да носи дрехите на мис Бартън, а те сигурно са й били малко тесни и затова, гледано отстрани, се е създавало впечатление, че тя е напълняла. Точно затова зададох одеве този въпрос. Един джентълмен със сигурност ще си мисли, че дамата е напълняла, а не че дрехите са й отеснели, въпреки че и това не е казано по най-точния начин.
— Но ако Ейми Дърант е убила мис Бартън, какво печели тя от това? — попита мисис Бантри. — Не е можела вечно да крие измамата.
— Правила го е приблизително около месец-два — изтъкна мис Марпъл. — През това време навярно е пътувала, отбягвайки хората, които биха могли да я познаят. Това имах предвид, когато казах, че две дами на една и съща възраст много си приличат. Не смятам, че някой е забелязал разликата със снимката в паспорта — знаете какво представляват паспортите. Сетне през март тя отива в онова място в Корнуол, започва да се държи странно и привлича вниманието върху себе си, така че когато хората намират дрехите й на брега и прочитат прощалното й писмо, те не са стигнали до най-елементарното заключение.
— Което е? — попита сър Хенри.
— Няма го тялото — твърдо отвърна мис Марпъл. — Това щеше да ви избоде очите, ако нямаше толкова други неща, които да ви отвличат вниманието, включително нейните подхвърляния за престъпление и разкаяние. Няма труп. Това беше най-значимият факт.
— Искате да кажете — започна мисис Бантри, — искате да кажете, че тя изобщо не се е разкайвала? Че също така… че не се е удавила?
— Не тя! — рече мис Марпъл. — Ето ви я пак мисис Траут. Беше много добра що се отнася до заблудите, но с мен си намери майстора. Вашата разкайваща се мис Бартън също ми е съвсем ясна. Удавила се, как не! Заминала е за Австралия, ако ме бива да отгатвам гатанки.
— Бива ви, мис Марпъл — обади се доктор Лойд. — Несъмнено ви бива. Но развръзката отново ме изненада. Ах, като ударен от гръм бях тогава в Мелбърн!
— Това ли е финалното съвпадение, за което говорихте?
Доктор Лойд кимна.
— Да, за лош късмет на мис Бартън… или мис Ейми Дърант… наричайте я както искате. Работих за кратко като корабен лекар и когато слязохме в Мелбърн, първият човек, когото видях, докато се разхождах по улицата, беше удавницата от Корнуол. Тя разбра, че играта е свършила, поне що се отнася до мен и предприе една смела постъпка — довери ми се. Странна жена, предполагам напълно лишена от морални принципи. Била най-голямата в деветчленно семейство, всички ужасно бедни. Веднъж се обърнали за помощ към тяхна богата братовчедка в Англия, но тя им отказала, тъй като се била скарала с баща им. Отчаяно им трябвали пари, защото трите най-малки деца боледували и се нуждаели от скъпи лекарства. В този момент изглежда Ейми Бартън се решила на хладнокръвно убийство. Заминала за Англия, работейки по пътя като детегледачка, за да може да си плати билета. Успяла да постъпи на работа като компаньонка на мис Бартън, приемайки името Ейми Дърант. Наела стая и сложила в нея малко мебели, за да допълни новата си самоличност. Удавянето е било плод на моментно хрумване. Тя просто е чакала да й се предостави някаква възможност. После изпълнила последното действие от драмата и се завърнала в Австралия. Не след дълго нейните братя и сестри наследили парите на мис Бартън в качеството си на най-близки роднини.
— Много дръзко и перфектно извършено престъпление — рече сър Хенри. — Може да се каже — идеалното престъпление. Ако мис Бартън бе намерила смъртта си на Канарските острови, подозренията щяха да се насочат към Ейми Дърант и вероятно връзката й със семейство Бартън скоро щеше да бъде открита. Но смяната на самоличността и двойното престъпление, както вие бихте го нарекли, в действителност я отървава. Да, идеалното престъпление.