— Какво стана с нея? — попита мисис Бантри. — Вие какво направихте по въпроса, доктор Лойд?
— Бях в много особено положение, мисис Бантри. Колкото до доказателства, както законът ги разбира, те все още бяха твърде недостатъчно. Също забелязах определени признаци, които, като медицинско лице, не мога да сбъркам — макар на вид тя да изглеждаше силна и енергична, на тази дама не й оставаше още дълго да живее. Отидох с нея в дома й и видях близките й — много мило семейство, всички много привързани към най-голямата си сестра, неподозиращи, че тя може да е извършила престъпление. Защо да ги карам да страдат, след като нищо не можех да докажа? Никой не чу онова, което тази дама ми призна. Оставих природата да направи своето. Мис Ейми Бартън почина шест месеца след нашата среща. Често съм се чудил дали до последно не се е покаяна и е била все така жизнерадостна.
— Със сигурност — не — каза мисис Бантри.
— Мисля, че да — рече мис Марпъл. — Поне така бе с мисис Траут.
Джейн Хелиър леко потръпна.
— О — възкликна тя. — Беше много, много вълнуващо! Не ми стана съвсем ясно кой кого е удавил и какво общо има тази мисис Траут.
— Нищо, скъпа — каза ми Марпъл. — Това е просто една личност… не много приятна личност… от моето село.
— О! — отвърна Джейн. — От селото. Но нали на село никога нищо особено не се случва? — Тя въздъхна. — Сигурна съм, че трябва да си загубя ума, за да реша да живея на село.
Глава IX
Четиримата заподозрени
Разговорът се въртеше около неоткрити и останали безнаказани престъпления. Всички се изредиха да споделят своето мнение: полковник Бантри, пълничката му добродушна съпруга, Джейн Хелиър, доктор Лойд и дори възрастната мис Марпъл. Не се изказа единствено онзи, който, според останалите, бе най-вещият в тази област. Сър Хенри Клидъринг, бившият комисар от Скотланд Ярд, седеше мълчалив, сучейки мустак — или по-скоро поглаждайки го — леко усмихнат, като че ли се забавляваше с някаква своя мисъл.
— Сър Хенри — каза накрая мисис Бантри. — Ако не кажете и вие нещо, ще започна да крещя. Много ли са престъпленията, които остават ненаказани или не?
— Имате предвид заглавията във вестниците, мисис Бантри. „ПОРЕДНА ГРЕШКА НА СКОТЛАНД ЯРД“. И отдолу следва списък с неразрешени загадки.
— Чийто процент, предполагам, в действителност не е никак голям — каза доктор Лойд.
— Да, така е. Рядко се разгласяват и възхваляват успешните ни действия, но стотици престъпления биват разкривани, а извършителите им — наказвани. Но не това обсъждаме сега, нали? Когато говорим за неоткрити и неразкрити престъпления, става въпрос за две различни неща. В първата категория влизат тези, за които Скотланд Ярд въобще не научава, престъпления, за които дори не се знае, че са били извършени.
— Но предполагам, че не са много? — попита мисис Бантри.
— Така ли мислите?
— Сър Хенри! Нима искате да кажете, че са много?
— Мисля си — вглъбено произнесе мис Марпъл, — че броят им трябва да е голям.
Приятната възрастна дама, чийто вид излъчваше старомодно достолепие и невъзмутимост, говореше абсолютно спокойно.
— Да, мис Марпъл — рече полковник Бантри.
— Разбира се — продължи мис Марпъл, — има много глупави хора. Но каквото и да направят, те биват разкривани. Но има голям брой хора, които не са такива и човек го побиват тръпки като си помисли какво биха могли да направят, ако нямаха здрави и дълбоко вкоренени в съзнанието си принципи.
— Да — каза сър Хенри, — има много хора, които не са глупави. Колко пъти се е случвало едно престъпление да излезе наяве поради един дребен пропуск от страна на престъпника и всеки път човек си задава въпроса: „Ако не беше този пропуск, щеше ли някой някога да узнае?“
— Но това е много сериозно, Клидъринг — рече полковник Бантри. — Наистина много сериозно.
— Така ли?
— Ами как! Така е! Разбира се, че е сериозно.
— Казвате, че има престъпления, които остават ненаказани, но така ли е в действителност? Ненаказани от закона — може би, но причината и следствието не са подвластни на законите. Банално би било да се твърди, че всяко престъпление води след себе си определено наказание, но в същото време, по мое мнение, няма нищо по-вярно от това.